Вагонът бе в северозападния ъгъл на помещението, където бяха струпани сандъците. В западната страна, малко на юг от него, имаше някакъв тунел. Дали да не побегне нататък?
Изскочи иззад сандъците и простреля един Изчезвач в главата. Претърколи се и потърси прикритие зад друга купчина сандъци.
Някой се прокрадваше зад сандъците отляво — той чуваше стъпки и хрущене на камъчета, разхвърляни след експлозията. Вдигна револвера, подаде се иззад прикритието си и стреля по някакъв мъж с черен костюм.
Мъжът вдигна небрежно ръка. Уаксилий проследи синкавата линия и видя как куршумът бе отблъснат назад и се удари в стената. „Страхотно. Попаднах на Монетомет“. Завъртя барабана на Възмездие и натисна лостчето. За съжаление огън от други бандити го накара да се прикрие, преди да изстреля специалния куршум.
Приклекна. Монетометът беше съвсем близо. Трябваше да действа бързо. Измъкна от джоба си няколко кърпички, в които бяха вързани метални тежести, хвърли ги и ги Тласна, за да привлекат стрелбата, и се спусна към другия край на купчината сандъци. Трябваше да се движи непрестанно. Да…
И се изправи лице в лице с човек, който бе заобиколил сандъците от другата страна. Слаб мъж с пепелявосива кожа, нахлупил шапката на Уейн. Тарсън, спомни си той името, чуто по време на обира.
Тарсън се ококори от изненада и замахна с юмрук — сякаш бе забравил, че стиска револвер. Беше колосокръвен, може би и Пютриумен юмрук, като се имаше предвид колко бързо се бе възстановил от огнестрелната рана. Хора като него често първо замахваха да ударят, а чак после се сещаха за оръжията си.
Уаксилий едва успя да се отдръпне — юмрукът профуча покрай носа му, заби се в сандъците и ги натроши. Уаксилий вдигна Възмездие, но Тарсън — движеше се с нечовешка бързина — го удари през ръката. Да, несъмнено беше Пютриумен юмрук. Колосокръвните бяха силни, но не толкова бързи.
Уаксилий се Тласна назад. Ръкопашен бой с този човек щеше да е самоубийство. По-добре…
Покривът избухна.
Всъщност не целият Покрив. Само частта над Уаксилий, през която, изглежда, вагонът бе свален с помощта на някаква платформа. Уаксилий се присви под дъжда от сипещи се метални парчета и Тласна някои от тях настрани. Отгоре откриха огън и Пютриумният юмрук се приведе, когато куршумите зачаткаха около тях.
През отвора скочи мъж с наметало и с фехтовачески бастунчета в ръце. Уейн. Приклекна до Уаксилий, изпъшка и миг след това мержелеещата стена на забързващата сфера ги обгърна.
— Уф. — Уейн изпъшка пак и опипа строшения си крак, който вече зарастваше.
— Не беше нужно да скачаш толкова бързо — укори го Уаксилий.
— О, така ли? Защо не се огледаш, главо проста?
Уаксилий се огледа. Докато бе мерил сили с Пютриумния юмрук, Монетометът се бе качил на един от сандъците, с револвер в ръка. От дулото излизаше тънка струйка дим. А самото дуло бе насочено право към главата на Уакс.
Уаксилий неволно потрепери и отстъпи встрани.
— Благодаря… Но… главо проста?
— Изпробвам нови обиди — отвърна Уейн и се изправи. — Харесва ли ти наметалото ми?
— Това ли те забави? Моля те, не ми казвай, че си пазарувал, докато животът ми бе изложен на риск.
— Трябваше да се справя с тримата тъпаци, които охраняваха входа горе — обясни Уейн и завъртя бастунчетата. — Единият носеше тази великолепна дрешка. — Той се поколеба. — Забавих се, защото се наложи да измисля как да го неутрализирам, без наметалото да пострада.
— Потресаващо.
— Накарах Мараси да го гръмне в крака — продължи Уейн и се ухили. — Готов ли си? Ще се опитам да се справя с нашия колосокръвен приятел.
— Само внимавай. Той е Пютриумен юмрук.
— Очарователно. Уакс, винаги ме запознаваш с много интересни хора. Мараси ще ни прикрива отгоре, ще държи стрелците под постоянен огън. Можеш ли да се справиш с Монетомета?
— Ако не мога, значи ми е време да се пенсионирам.
— Уф. На това ли му казваш оптимизъм? Ще го запомня. Готови?
— Давай!
Уейн прибра сферата и скочи напред, изненадвайки Пютриумния юмрук с внезапната си поява иззад сандъците. Куршумът на Монетомета се заби в земята. Уаксилий се хвърли към Възмездие, който бе изпуснал върху един сандък.
Монетометът реагира рефлексивно — скочи на земята и Тласна револвера.
Ранет може да притежаваше много достойнства, но щедростта не беше сред тях — револверът не бе изработен от алуминий. Тласъкът на Монетомета запокити Възмездие над главата на Уаксилий. Той изруга, наведе се и револверът профуча над него. Имаше още оръжия, разбира се, но те бяха заредени с обикновени муниции.
Уаксилий предположи, че Монетометът се опитва да удари револвера в стената и да го строши, така че Тласна Възмездие с всички сили и го запрати през дупката в тавана.