Хвърли един патрон на земята и се Тласна след револвера. Монетометът се опита да стреля по него, но един точен изстрел от Мараси едва не му отнесе главата и го принуди да се дръпне встрани.
Уаксилий профуча сред мъглите, които се спускаха през дупката като водопад, продължи нагоре под блещукащите звезди в черното небе, настигна револвера и го хвана. Тласна се от един осветителен стълб тъкмо когато отдолу засвистяха куршуми.
Удари се в стената на близката сграда и се улови за нея. Нещо тъмно излетя през дупката и се извиси зад него. Монетометът. Последва го втори мъж в черно, също аломант, макар че траекторията му говореше, че е по-скоро Дърпач.
„Страхотно“. Уаксилий насочи револвера надолу, изстреля един обикновен куршум и се Тласна от него, като същевременно рязко намали теглото си. Тялото му литна нагоре. Двамата аломанти го последваха с грациозни подскоци. Уаксилий завъртя барабана на Възмездие на специалните патрони.
„Сбогом“ — каза наум и стреля в главата на Монетомета.
По чиста случайност точно в този момент мъжът се Тласна настрани. Не го направи преднамерено, просто имаше късмет. Куршумът профуча към мъглите зад него, а той вдигна оръжието си и стреля два пъти. Единият куршум облиза ръката на Уаксилий.
Уакс изруга и се Тласна встрани, за да избегне следващия изстрел. „Глупак! — помисли си ядосано. — Няма значение колко подходящи са куршумите ти, ако не стреляш точно!“
Съсредоточи се върху това да поддържа известна преднина пред двамата и заподскача нагоре покрай стената на Железен гръбнак. Монетометът се носеше с грациозни скокове след него, а Дърпачът използваше прави траектории, като се Придърпваше за металното скеле на високата сграда — стрелкаше се покрай стената като завързан на невидимо въже алпинист.
Двамата му противници пестяха куршуми в очакване на подходящия момент. Уаксилий правеше същото, но по друга причина — не беше сигурен дали има полза от стрелбата по тях. Трябваше да зареди поне един куршум за Мъгливи убийци. И, ако е възможно, да раздели двамата, за да може да се справи с тях поединично.
Продължи да се издига към небето, като се Тласкаше от стоманените корнизи. Скоро обаче се изправи пред същия проблем, който бе срещнал при предишното катерене на сградата. Нагоре тя се стесняваше и той можеше само да набира височина, но не и да я доближава. А този път не разполагаше с пушка.
Разполагаше обаче с още един куршум срещу Мъгливи убийци, който би трябвало да поразява и Пютриумни юмруци. Поколеба се — дали да не го запази за онзи долу?
Не. Ако двамата го убиеха, така и нямаше да може да се изправи срещу него. Протегна ръка, натисна спусъка и се отблъсна назад. Тласъкът не бе толкова силен както от пушката, но с намаленото му тегло и това бе достатъчно, за да полети към сградата.
Монетометът профуча покрай него и го изгледа изненадано. Опита се да насочи оръжието си, но Уаксилий бе по-бърз. Стреля с обикновен куршум — но Монетометът бе принуден да го Тласне, за да се предпази от него. Уаксилий Тласна в същия миг и това го отпрати към сградата. Нещастният Монетомет полетя в небето, далече от кулата.
Уаксилий се опря за миг на стената и се опита да запази равновесие, докато изваждаше втория си револвер.
Изстреля и шестте куршума, бързо. Дърпачът извъртя гърди към него и блъскащите се в нагръдника му куршуми вдигнаха искри. И този път късметът не беше на страната на Уаксилий — понякога можеш да убиеш Дърпач по този начин, особено ако някой от куршумите рикошира към лицето му или нагръдникът се откачи. Но не и тази нощ.
Уаксилий изруга, хвърли се във въздуха и полетя надолу покрай Дърпача. Той го последва и двамата се понесоха стремглаво през мъглите.
Уаксилий изстреля един куршум надолу, за да забави падането си точно преди да се удари в земята. Даваше си сметка, че трябва да стреля по Дърпача под определен ъгъл, за да…
Втори изстрел отекна в нощта и Дърпачът изкрещя. Уаксилий се завъртя, вдигна оръжието си, но Дърпачът рухна с окървавено лице на земята.
Мараси изскочи от близките шубраци, спря и потрепери, втренчена в мъжа, когото току-що бе повалила.
— Право в десятката, Мараси — каза Уакс.
— Мишените не крещят.
— Технически погледнато и той беше мишена.
В следващия миг се сети за Монетомета, изруга, хвърли празния револвер настрана, сграбчи Мараси и се хвърли в дупката точно когато от мъглите долетяха изстрели и куршумите се забиха зад тях.
В скривалището на бандитите цареше хаос. По пода се въргаляха ранени и убити — едни от взрива, други от изстрелите на Уаксилий. Останалите Изчезвачи бяха заели позиции до западния тунел и обстрелваха Уейн — който беше във вихъра си, разпалил в безумно темпо запасите си от хроносплав. Изникваше някъде, привличаше огъня, после изчезваше в размътено петно, за да се появи на няколко крачки встрани. Подхвърляше подигравки, когато куршумите го подминаваха, и не спираше да се движи.