Стрелците се опитваха да предположат къде ще се появи следващия път, но това бе безплодна игра — Уейн можеше да забързва времето, да види накъде ще се насочат куршумите и да иде там, където няма да го уцелят. Човек трябваше да притежава невероятни умения и късмет, за да удари един Бързоврем, който знае, че го дебнат.
Но колкото и да бе впечатляваща, това бе тактика на отлагането. С толкова много противници, които стрелят по него, Уейн не можеше да рискува да ги доближи. Трябваше да се появява за кратко, между разпъването на хроносферите, и ако се озовеше близо до Изчезвачите, те щяха да получат възможност да стрелят по него и да го ударят в краткия миг преди разгръщането на новата сфера.
Уаксилий протегна ръка към Мараси и каза:
— Динамит.
Тя му подаде една пръчка.
— Прикрий се някъде. Опитай се да уцелиш Монетомета, когато се спусне след нас — каза Уаксилий и се втурна към Уейн, като стреляше напосоки към Изчезвачите. Те се развикаха и залегнаха и Уаксилий стигна до Уейн тъкмо докато той разгръщаше поредната забързваща сфера.
— Благодаря — измърмори Уейн. По челото му се стичаше пот, но на лицето му грееше усмивка.
— Пютриумният юмрук? — попита Уаксилий.
— Постигнахме реми — отвърна Уейн. — Този копелдак е ужасно бърз.
Уаксилий кимна. Пютриумните юруци винаги създаваха неприятности на Уейн. Макар че можеше да се изцелява по-бързо от тях, те го надминаваха по бързина и сила и в ръкопашен бой с тях той бе в неизгодна позиция.
— Все още носи късметлийската ми шапка — оплака се Уейн и кимна към мъжа със сивкава кожа, който стоеше зад Изчезвачите и ги командваше. — Тези излязоха от тунела. Мисля, че вътре има още. Не знам защо Майлс не ги е довел в помещението.
— За да има възможност да ме обкръжи — отвърна Уаксилий. — Предполагам, че се е спотаил зад вагона.
Двамата с Уейн стояха в средата на помещението, вагонът беше вляво зад тях, тунелът — вдясно.
Уаксилий — можеше без затруднение да стигне до вагона — отсече:
— Майлс все още си остава главната ни цел.
— Не мисля, че ще успеем.
— Тъкмо затова имаме и резервен план. Но да се надяваме, че този ще сработи. Не искам да излагам Мараси на опасност. — Уаксилий вдигна пръчката динамит. Нямаше фитил — беше предназначена за възпламеняване от детонатор. — Ти се заеми с онези мъже. Аз ще се погрижа за Майлс. Готов ли си?
— Аха.
Уаксилий хвърли динамита, а Уейн прибра сферата миг преди пръчката да достигне мержелеещата преграда.
Динамитът полетя към Изчезвачите, които надзъртаха от скривалищата си. Уаксилий се прицели с Възмездие и изстреля последния патрон в барабана по тях.
Експлозията разтърси помещението.
Уакс видя, че Майлс излиза иззад вагона, извади шепа патрони, затича се, скочи вътре, приклекна и почна да презарежда.
На вратата се появи тъмна сянка.
— Здравей, Уакс — каза Майлс и влезе във вагона.
— Здрасти, Майлс. — Уаксилий си пое дъх и Тласна металните куки на тавана, за които бе завързана рибарската мрежа. Те се откачиха, мрежата падна и захлупи Майлс.
Докато Майлс се дърпаше изненадан, Уаксилий Тласна скобите в долната част на мрежата, тя се изопна и събори Майлс на пода.
Майлс падна и главата му се блъсна в един от сандъците. Ударът едва ли го замая, но при несръчното си падане той изпусна оръжието. Уакс се хвърли напред, хвана го и го издърпа през мрежата, после се изправи.
Майлс се мяташе в мрежата. Въпреки невероятните си способности за самоизцеряване не беше по-силен от обикновен човек. Хитрината беше не да го убиеш, а да го извадиш от строя.
А в следващия миг Майлс спря да се дърпа, бръкна в джоба си, извади табакера, отвори я и измъкна от нея тънка пръчица динамит.
Уаксилий замръзна.
„Проклятие!“
Хвърли се към вратата на вагона и докато прелиташе над Майлс, го видя как издърпва предпазителя на динамита. В следващия миг яркият блясък на експлозията го погълна.
Свести се окървавен в прахоляка пред вагона. Не можеше да помръдне, нито да мисли, сърцето му подскачаше в гърдите.
Майлс стоеше на вратата на вагона. Дрехите му бяха на парцали, но самият той изглеждаше невредим. Беше взривил динамита в ръката си, за да се освободи от мрежата.
„Поквара и Гибел…“ Уаксилий се закашля. Не усещаше болка. Това не беше добре. Дори беше много лошо.