— Има ли някакво съмнение, че съм бил избран за нещо велико? — изрева Майлс. Уаксилий почти не го чуваше, ушите му тътнеха след експлозията. — Защо иначе ще притежавам такава сила, Уаксилий? Защо иначе ще сме такива, каквито сме? И въпреки това позволяваме на други да ни управляват. Оставяме ги да объркат света, а ние преследваме дребни престъпници!
Скочи от вагона и се приближи.
— Писна ми да правя това, което ми нарежда градът. Би трябвало да помагам на хората, а не да водя безсмислени битки, на които ме пращат корумпирани и безсърдечни хора.
Наведе се над Уаксилий.
— Не виждаш ли? Не разбираш ли колко важна е работата, която вършим? Не осъзнаваш ли, че сме създадени за тази работа, може би дори да управляваме. Това е почти като силата, която притежаваме — тази божествена сила. — Сякаш се молеше на Уаксилий да се съгласи, да го подкрепи.
Уаксилий само се закашля.
— Ба! — изръмжа Майлс и се изправи. — Нима си мислиш, че не знаех, че ще се опиташ да ме вържеш? Виж колко полезна може да е една малка експлозия. Носех динамитна пръчка в табакерата. Малко хора биха се заинтересували какво има там. Трябваше да разпиташ престъпниците, които съм залавял в Дивите земи. Някои от тях също се опитваха да ме заплитат с мрежи.
— Аз… — Уаксилий се закашля. Гласът му звучеше някак чуждо в заглъхналите му уши. — Не бих могъл да разговарям с нито един от тях, Майлс. Ти ги уби всичките.
— Така е — потвърди Майлс, сграбчи Уаксилий за рамото и го дръпна да се изправи. — Виждам, че си изпуснал револвера ми, когато скочи от влака. Чудесно. — Удари Уаксилий в корема, блъсна го на земята и се наведе да си вземе револвера.
Замаян, но осъзнаващ, че трябва да си намери прикритие, Уаксилий се надигна, Тласна се от вратата на вагона и полетя през помещението към сандъците. Макар и разпилени от експлозията, те все пак осигуряваха някакъв заслон.
Облян в кръв, с гърди, раздирани от мъчителна кашлица, Уаксилий изпълзя зад тях. И рухна.
Уейн се завъртя между двама Изчезвачи, стовари едното бастунче върху гърба на единия и беше възнаграден с хрущене на кости. Мъжът падна.
Уейн се ухили и разпъна завързващата сфера. Другият мъж, вече затворен с него в сферата, се обърна и се опита да го простреля, но неволно застана на пътя на изстреляните отвън куршуми.
Падна целият в кръв, а Уейн отскочи назад и разтвори нова сфера около себе си и друг объркан противник.
Всичко отвън се забави — куршумите застинаха във въздуха, изстрелите заглъхнаха. Уейн изби револвера от ръката на Изчезвача, после замахна и заби бастунчето в шията му. Мъжът се преви и Уейн го удари по главата и го повали.
Хроносплавта му беше на изчерпване. По-тревожен обаче бе фактът, че металоемите му бяха почти опразнени. Отново. Мразеше да му се налага да се бие по този начин. Един случаен изстрел можеше да е достатъчен, за да го довърши. Щеше да е беззащитен като… като всеки друг.
Пристъпи до границата на сферата — след като я разгърнеше, не можеше да я мести със себе си. Пютриумният юмрук все още носеше неговата късметлийска шапка — беше залегнал, когато Уакс хвърли динамитната пръчка, и сега тъкмо се надигаше. Не изглеждаше сериозно ранен — няколко драскотини по лицето, дреболии, които един Пютриумен юмрук спокойно можеше да пренебрегне.
И сега се насочи право към Уейн. Движеше се доста бавно и все пак по-бързо от останалите Изчезвачи. Колкото и да му бе неприятно, Уейн трябваше да признае, че ще е най-добре да избягва срещите с този мъж. Никога не бе побеждавал Пютриумен юмрук без солидни запаси от здраве. По-добре да продължи да подскача наоколо и да го дразни, докато Мараси и Уакс успеят да го повалят с няколко точни изстрела.
Огледа се. Търсеше къде да застане, когато разтвори сферата. С толкова много свистящи във въздуха куршуми не биваше да…
Това там Уакс ли беше?
Уейн се облещи.
Окървавеното тяло на Уакс се носеше през помещението, подхванато от Стоманен тласък — летеше към купчината сандъци вляво от Уейн. Сакото на приятеля му бе разкъсано и обгорено. Още една експлозия? Уейн си припомни, че бе чул нещо, но честите подскоци и разпъвания на сфери бяха объркали възприятията му.
Уакс имаше нужда от помощ. Значи бе време да сложи край на тази игра на криеница. Разтревожен, Уейн прибра сферата и се хвърли напред. Преброи до две, разпъна нова сфера и отскочи вдясно. Събра я и продължи да тича, докато куршумите чаткаха по земята там, където бе допреди миг. За онези, които се опитваха да го проследят с поглед, той изчезваше като фигура, която се размазва и после изниква вдясно от мястото, където е бил преди миг. Направи го отново, като смени рязко посоката, преди да разпъне нова сфера.