— Изгубих го някъде — отвърна навъсено Уаксилий.
— Брей. Ще ти изтръгне сърцето за това, друже.
— Ще прехвърля вината на теб — отвърна Уаксилий, без да сваля поглед от Монетомета. — Ужасно е добър. И опасен. Никога няма да се справим с Майлс, ако не му видим сметката.
— Но нали имаш от специалните куршуми? — попита Мараси.
— Само един — отвърна Уаксилий и извади патрона за Монетомети. — Не може обаче да се изстреля от обикновен револвер и…
Изведнъж млъкна и погледна Мараси. Тя бе повдигнала многозначително вежди.
— Точно така — каза Уаксилий. — Ще можете ли да задържите Майлс?
— Няма проблем — обеща Уейн.
— Да се захващаме тогава. — Уаксилий си пое дълбоко дъх. — Един последен опит.
Уейн срещна погледа му и кимна. И двамата бяха окървавени, изтощени, с почти изчерпани резерви от метали.
Но го бяха правили и преди. Бяха се покривали със слава.
В мига, когато забързващата сфера се разтвори, Уаксилий изскочи иззад вагона, хвърли патрона и го Тласна с цялата си сила. Монетометът вдигна ръка с познатото вече нехайно движение, за да го Тласне обратно към Уаксилий.
Гилзата и тялото на куршума наистина полетяха назад, но керамичната глава продължи по своята траектория. И уцели Монетомета право в окото.
„Благословена да си, Ранет“ — помисли Уаксилий, скочи и се Тласна от монетите в джоба на поваления Изчезвач. Тласъкът го изхвърли нагоре и встрани — към тунела. Тук на земята бяха положени релси, сякаш някой възнамеряваше да пуска влак.
Уаксилий ги изгледа озадачено, но се Тласна от тях и продължи да се носи стремглаво в мрака. Скоро стигна стълби, водещи нагоре. Таванът беше дървен, над тунела имаше някаква постройка. Той излетя нагоре по стълбите и се озова в дървена къщичка — барака или спално помещение.
Огледа се и спря. Почти не усещаше болка. Чу стъпки над себе си. Очакваха го. Бяха му устроили клопка, разбира се.
Това не го обезпокои. Той извади двете пушки, Тласна се от пироните в дъските на стълбата и излетя. Подмина първия етаж и продължи към втория — щеше да ги провери отгоре надолу. Ако Стерис бе тук, вероятно я държаха горе.
„Уф, как само се разгоря“ — помисли си той, усетил пламтежа на метала в тялото си. Блъсна с рамо вратата в горния край на стълбището, разби я и нахлу в коридора на втория етаж. По стълбището зад него изтрополиха нечии стъпки, от близката стая изскочиха мъже с оръжия и много метал по себе си.
Уаксилий се ухили и наведе двете пушки. „Е, добре. Да свършваме тук“.
Тласна силно пироните в дъските под краката на хората, насочили оръжия към него, подът се разтресе и им попречи да се прицелят. Той отскочи надясно, завъртя се и отново насочи оръжията.
Изчезвачите се бяха скупчили в коридора зад него. Ръцете му се разтресоха, когато натисна и двата спусъка. Тласна да запокити мъжете назад и същевременно полетя и се блъсна в прозореца. Къщата се оказа стар паянтов склад, прозорците бяха без стъкла, само завеси и дървени щори, които се разхвърчаха на трески.
На тъмната улица отвън, малко вдясно, имаше стълб за фенер. Уакс се Тласна от него, като същевременно снижи теглото си почти до нула. Тласъкът го изпрати покрай стената на къщурката, Уакс стъпи на земята и затича в същата посока.
Щом стигна следващата стая, се Тласна от друг стълб и се заби с краката напред в прозореца, разхвърляйки отломки. Приземи се на пода и се извърна към стената на стаята, от която бе излязъл преди малко.
Прибра пушките в кобурите, кръстоса ръце и измъкна револверите. Стериони, най-добрите оръжия, които бе притежавал някога. Вдигна ги, увеличи теглото си и Тласна рязко пироните в стената пред себе си.
Полуизгнилите дъски се разпаднаха, стената се превърна в порой от трески и отломки, пироните бяха смъртоносни като куршуми, докато се забиваха в телата на мъжете в помещението. Уаксилий откри огън и повали онези, които пироните подминаваха, сред буря от трески, стомана и олово.
Изщракване вляво. Уаксилий се извъртя и видя, че дръжката на вратата се извива надолу. Не изчака да види кой стои зад нея. Тласна бравата, откъсна я от вратата и я заби в тялото на Изчезвача от другата страна. Вратата се отвори, нещастният бандит полетя към отсрещната стена, разби я и изчезна в мрака на нощта.
Уаксилий прибра празните вече стериони, извади пушките, презареди, претърколи се в коридора и приклекна. Насочи пушките в двете посоки. Няколко замаяни Изчезвачи се качваха по стълбите вдясно, друга група обръщаше оръжията си към него отляво.
Натисна спусъците и обсипа противниците със сачми.
Подът вдясно от него избухна.
Уакс изруга и се хвърли вляво. Отдолу продължиха да стрелят през дъските. Вече се бяха окопитили и започваха да действат по-координирано. Уакс се обърна и хукна по коридора, прескачаше телата на убитите. Отзад отново откриха стрелба, откъм долния етаж долитаха викове.