Уаксилий блъсна вратата в дъното на коридора. Беше заключена. Проблемът се реши с бързо увеличаване на теглото и нов удар с рамо. Вратата рухна и той се озова в малка стая без прозорци и други врати.
Нисък гологлав мъж се бе присвил в ъгъла. Жена със златисти коси и смачкана бална рокля седеше на пейка в дъното на стаичката. Очите й бяха зачервени от плач. Стерис. Вдигна слисано глава, когато Уаксилий нахлу в стаята с развята мъглопелерина, и попита невярващо:
— Лорд Уаксилий?
— Почти целият — отвърна той. — Може да съм оставил някой пръст в коридора. — Погледна мъжа в ъгъла. — Ти кой си?
— Ноксил.
— А, оръжейникът. — Уаксилий му подхвърли едната пушка.
— Не ме бива особено в стрелбата. — Мъжът трепереше от страх.
В пода зад тях се забиха няколко куршума. Изчезвачите най-сетне бяха осъзнали, че са били измамени. Вече знаеха къде да търсят.
— Няма значение дали те бива. — Уаксилий замахна с невъоръжена ръка към задната стена и я разби с един подсилен с увеличена тежест Тласък. — По-важното е дали можеш да плуваш.
— Какво? Разбира се, че мога. Но защо…
— Дръж се здраво — викна Уаксилий, докато огънят отзад се усилваше, Тласна пушката в ръцете на оръжейника, изстреля го през отвора в стената и го отпрати на трийсетина стъпки по-нататък — право над канала.
Обърна се, улови Стерис за ръката и попита:
— Къде са другите жени?
— Не съм виждала други — отвърна тя. — Изчезвачите споменаха, че са ги откарали някъде.
„Проклятие“ — помисли си той. Е, поне имаше късмет да намери Стерис. Тласна лекичко пироните в пода и двамата бавно се издигнаха към тавана. Докато го доближаваха, Уакс си припомни, че няма значение колко е тежък един предмет, когато дойде време да пада. Всички обекти падат с еднаква скорост. Това означаваше, че колкото и да увеличи теглото си, това няма да повлияе на движението.
Вдигна пушката, стреля и се Тласна рязко от сачмите. Увеличеното му тегло попречи на Тласъка да ги забави, също както когато бе по-лек Тласъкът оказваше по-голямо въздействие.
В резултат продължиха бавно да набират височина, но пък Тласъкът проби дупка в тавана. Уакс рязко намали теглото си и Тласна по-силно пироните в пода. Двамата изхвърчаха през дупката, която бе направил, и се извисиха на четирийсет или петдесет стъпки във въздуха. Уакс се завъртя бавно сред мъглите, с развята мъглопелерина и димяща пушка в едната ръка; с другата стискаше Стерис. Отдолу проехтяха изстрели и куршумите оставиха тъмни дири в мъглите около тях.
Стерис извика уплашено и се вкопчи в него. Уаксилий събра цялата натрупана в металоемите тежест — достатъчна, за да разтроши и павета, ако се разходи върху тях. По странна прищявка на ферохимията с увеличаване на теглото тялото му не ставаше по-плътно — куршумите щяха да преминават през него със същата лекота. Но пък с нарастване на тежината способността му да Тласка се увеличаваше неимоверно.
Той използва увеличеното тегло да Тласне надолу с всичко, което му оставаше. Множество синкави линии сочеха към земята. Пирони. Брави. Оръжия. Лични вещи.
Сградата се разтресе, а после се разпадна — всички пирони и скоби, придържащи дъските, се забиха в земята. Последва оглушителен трясък.
Миг по-късно теглото му се върна към нормалното, ала металоемите му бяха изпразнени напълно. Уаксилий се остави на гравитацията и се спусна през мъглите, притиснал Стерис към себе си. Приземиха се сред останките на къщата. Върху пода на тунела бяха разхвърляни трески и парчета от греди.
Трима Изчезвачи стояха в началото на тунела и се озъртаха, зяпнали от почуда. Уаксилий вдигна пушката, запъна я аломантично и ги повали с три изстрела. Това бяха последните, които още можеха да се държат на крака. Останалите бяха смазани на дъното на тунела.
Слаб огън се разгоря в ъгъла, където бе паднал един фенер. На светлината му той огледа Стерис. Мъглата се спускаше през отвора и изпълваше тунела.
— О, Оцелели от Мъглите! — промълви Стерис задъхано и се притисна към него. Не изглеждаше уплашена. По-скоро сякаш беше възбудена.
„Интересна жена си ти, Стерис“ — помисли си Уаксилий.
— Уакс, не разбираш ли, че си призван за друго? — провикна се един глас от сумрачния тунел. Беше Майлс. — Ти си истински човек-армия! Прахосваш живота си по този начин.
— Вземи — тихо каза Уаксилий и подаде пушката на Стерис, като преди това я запъна. Беше останал един последен патрон. — Дръж я здраво. Искам да побегнеш към участъка. Той е на Петнадесета и Рюман. Ако Изчезвачите те последват, стреляй.