Сподавен списък
Разследванията на инспектор Ким Стоун #1
Посвещавам тази книга на моята партньорка,
Джули Фостър, която никога не спря да вярва и
никога не ми позволи да се отклоня от мечтата си.
БЛАГОДАРНОСТИ
"Сподавен писък" ме преследва от много книги насам, докато се превърне в реалност. Образът на Ким Стоун ми се яви и не пожела да си отиде. Докато мислех и пишех за нея, тя се превърна в силна, интелигентна жена, която невинаги е перфектна, но за сметка на това е отдадена и упорита — една личност, която бихте искали да бъде на ваша страна.
Бих искала да благодаря на екипа на дигиталната платформа "ВООКОUTURЕ" за това, че споделиха моя ентусиазъм по отношение на Ким Стоун и нейните преживявания. Тяхната подкрепа, въодушевление и вяра бяха едновременно насърчение и предизвикателство за мен. Благодарността ми към Оливър, Клеър и Ким е безгранична и аз се гордея с честта да бъда автор в "BOOКOUTURE".
В частност трябва да благодаря на своя прекрасен редактор и фея орисница, Кешини Нанду, която по време на това дълго приключение непрестанно ме окуражаваше, вдъхваше ми вяра и ми даваше насоки още от първия ни разговор и която, заедно с целия екип на "BOOKOUTURE", превърна мечтата ми в реалност.
Бих искала да благодаря на всички автори в "BOOKOUTURE" за това, че ме посрещнаха толкова топло в своето професионално семейство.
Подкрепата им беше наистина невероятна. И сега, заедно с Карълайн Мичъл, отрядът на #BOOKOUTURECRIMESQUAD е изцяло сформиран.
Накрая бих искала да благодаря на семейството и приятелите ми за това, че повярваха в мечтата ми да бъда писател. Специални благодарности на Аманда, Никол и Андрю Хайд за непрестанната им подкрепа.
Искрени благодарности на всички вас.
ПРОЛОГ
Пет силуета образуваха пентаграм около прясно изровена купчина пръст. Единствени те знаеха, че това беше гроб.
Изкопаването на замръзналата пръст изпод пластовете лед и сняг беше трудно като дялане на камък, но те се бяха редували. Всички поред.
Ако дупката беше с размерите на възрастен човек, щеше да отнеме повече време.
Бяха си подавали лопатата от ръка на ръка. Някои бяха по-колебливи и предпазливи. Други бяха действали по-устремено. Никой не се отказа и никой не каза нито дума.
Всички осъзнаваха невинността на отнетия живот, но пактът беше сключен. Тайните им щяха да бъдат погребани.
Пет глави се поклониха на пръстта, като си представяха тялото под земята, която вече беше започнала да се покрива с искрящ лед.
Когато първите прашинки скреж пробляснаха върху гроба, по тялото на всеки един от тях премина тръпка.
Петте силуета се разпръснаха, а следите от обувките им приличаха на комети в пресния, чист сняг.
Работата беше свършена.
ГЛАВА 1
Тереза Уайът изпитваше необяснимо чувство, че това щеше да бъде последната й нощ.
Тя изключи телевизора и къщата замлъкна. Но това не беше обичайната тишина, която се спускаше над дома й всяка вечер, когато и тя, и къщата плавно притихваха и се подготвяха за сън.
Не знаеше какво точно беше очаквала от късните новини. Съобщението вече беше излязло в новинарската емисия на местния канал. Може би се беше надявала на някакво чудо, на помилване в последната минута.
От момента на първото заявление преди две години, тя се беше чувствала като затворник, осъден на смърт. Надзирателите няколко пъти бяха идвали да я отведат до електрическия стол, но после съдбата я беше връщала обратно на сигурно място в килията й. Но този път щеше да бъде за последно. Тереза знаеше, че няма да има повече възражения и отлагания.
Чудеше се дали другите бяха гледали новините. Дали се чувстваха като нея? Дали щяха да признаят пред себе си, че в тях надделяваше не разкаянието, а желанието за самосъхранение?
Ако беше по-добър човек, може би съвестта щеше да изплува над тревогата за нейната собствена участ, но това не се случи.
Казваше си, че ако не се беше съгласила да участва в плана, животът й щеше да бъде съсипан. Името на Тереза Уайът щеше да се споменава с погнуса, а не с уважението, на което се радваше сега.