— Слушай, казах същото и на Кев. Почини си утре. В събота ще се опитаме да сглобим всичко. Беше адска седмица.
Както никога, Брайънт не възрази.
Ким заобиколи болницата, за да отиде при паркирания си мотор. Зави зад ъгъла в тъмното.
Когато посегна да вземе каската, заключена за вилката, телефонът й звънна.
ГЛАВА 63
Тя натисна зелената слушалка. Индикаторът за батерията светеше в червено.
— Какво става, Стейс?
— Началство, бях се разровила в стари публикации във "Фейсбук" и попаднах на нещо, което мисля, че трябва да знаеш.
— Слушам те.
— Преди около осем месеца едно от момичетата видяло случайно Том Къртис и семейството му в зоопарка в Дъдли. Писала е в страницата колко е напълнял и как се чуди какво толкова са му харесвали по онова време. Има няколко глупави шегички по негов адрес, как си мушкал наденицата в нечие хлебче и разни такива, но после споменават и нашите момичета.
Ким затвори очи, защото знаеше какво следва.
— Явно е правил секс с някоя от трите, началство.
Ким се сети за петнадесетгодишното бременно момиче.
— Споменават ли името на Трейси?
— Не, началство, точно там е работата. Том Къртис е спял с Луиз.
Ким поклати глава и почувства как гневът се надига в гърдите й.
— Добре ли си, началство?
— Да, Стейси. Добра работа, сега си тръгвай…
Думите й заглъхнаха, защото батерията на телефона й се изтощи.
Тя сложи телефона в джоба си и изрита стената.
— Мамка му, мамка му, мамка му — изръмжа Ким.
Вените й се издуваха от гнева, който не намираше отдушник. Боклуците, на които бяха поверени грижите за безопасността на онези момичета, се бяха издънили здраво. Изглежда всеки един от тях беше успял да намери начин да злоупотребява още повече с тях.
Насилието над деца се делеше на четири основни категории: физическо насилие, сексуално насилие, психически тормоз и престъпна небрежност. По сметките на Ким, служителите на дома в Крестуд се бяха отчели и в четирите категории. Каква ирония, че целта на настаняването на момичетата в дома в Крестуд беше да ги отдалечи от подобно отношение.
В дома в Крестуд не беше имало нито едно момиче, което да е отишло там по собствено желание. Всяко от тях знаеше от опит, че подобни домове бяха като бунища; бяха в услуга на обществото, като квартални сметища. Места, където ненужните и увредени деца в най-добрия случай бяха обезличавани и лишавани от всяка индивидуалност, а в най-лошия бяха малтретирани още повече.
Ким знаеше това от личен опит. Знаеше какво е да очакваш да се държат лошо с теб. И постепенно, като забивано в земята колче, в един момент просто да не успееш да задържиш глава на повърхността.
Ким започна да обикаля около мотора в опит да охлади сгорещената си кръв. Свиваше и разпускаше юмруци, за да се освободи от напрежението, което се натрупваше в нея.
Всяко момиче се беше озовало в дома в Крестуд по различен повод, но всеки от тях беше ужасен.
Мелани беше отритната от баща си с такава лекота. Дарена на държавата, за да не се налага да я изхранват. Била е избрана да бъде отхвърлена, защото е била по-грозното дете. Нима беше възможно Мелани да не е знаела това? Как ли я е накарало да се почувства? Човекът, който е трябвало да се грижи за нея, я беше захвърлил, само защото е била грозна.
Момичето беше просило отчаяно внимание, беше копняло някой да я приеме, някой да я заобича. Дори се беше опитвало да си купи приятелство, само и само да се почувства на място. Доволно е било да бъде недоносчето в котилото, стига котилото да не я отхвърли.
Това беше историята на Мелани. Но не беше единствената история. Всяко дете в системата си имаше история. Ким също имаше такава. Но в началото на тази история тя не беше сама.
Образът на Майки изплува пред очите й. Надяваше се на друга картина, но винаги си спомняше точно тази. Тя пристъпи отново назад към тъмния ъгъл, когато вълнението я стисна за гърлото.
Ким и Майки бяха родени с крехко здраве, три седмици преди термина. Много скоро здравето на Ким се беше подобрило, костите й бяха укрепнали и тя беше започнала да наддава на тегло. Но не и Майки.
Когато станаха на шест седмици, майка им Пати ги беше завела вкъщи, в един апартамент във високите блокове на "Холитрий".
Първият спомен на Ким беше от третия ден след четвъртия й рожден ден: как майка й силно притиска една възглавница върху лицето на нейния брат-близнак. Как късите му крачета се мятат върху леглото, докато се опитва да се пребори за глътка въздух. Ким се опитваше да издърпа майка си настрани, но тя стискаше здраво.