Тя протегна ръка към калъфа за багаж на мотоциклета и извади един чук. Предположи, че ако махне две греди от оградата, ще успее да се възползва от пролуката.
Ким свали черните кожени ръкавици и стисна джобното фенерче между зъбите си. С извития край на чука извади гвоздеите, които придържаха грубите дървени греди към вертикалните подпори.
Първите два излязоха лесно. Тя се опита да откърти гредата от подпората, но двата гвоздея от другата страна бяха заковани здраво. Горният се разхлаби с лекота, но долният не помръдваше. Тя успя да завърти гредата надолу, така че увисна вертикално, все още закована с упорития гвоздей.
Явно преди десет години общината беше предвидила много по-голям бюджет за съвестен труд, отколкото за качествени материали.
Ким направи същото с втората греда от оградата, което й осигури достатъчно пространство, за да се покатери и да прескочи. Щом стъпи на земята от другата страна, тя разтърси ръце и вдигна шепи пред устата си. Леденият вятър беше вкочанил голите й пръсти.
Нарочно не беше споделила намеренията си с Брайънт и останалите от екипа. Нямаше законно право да влиза в сградата, а една заповед за обиск щеше да отнеме твърде дълго време.
Беше разбрала съвсем ясно онова, което й беше казал Уди за лоялността към нейните колеги.
В отсъствието на дневна светлина трябваше да възстанови по памет разположението на задния двор на сградата. Земята беше обрасла с бурени и покрита с тухли и отломки.
Ким освети с фенерчето отворения прозорец, през който беше влязла предишния път. Опита се да прекоси по права линия от точка А до точка Б, но се спъна в една тухла от газобетон. Изруга и продължи да върви.
Стигна до прозореца и се сети, че беше използвала кофата за боклук, за да прескочи обратно оградата. Върна се, като внимаваше за тухлата, вдигна кофата за боклук и я сложи под счупения прозорец.
Освети с фенерчето ръбовете на прозореца, за да види къде са назъбените стъкла. После го пъхна в устата си и се подпря с две ръце, за да се провре през счупения прозорец.
И така, беше вътре.
ГЛАВА 66
Разбрах, че съм бил прав, когато я видях за пръв път. Нейното старание и упоритост й бяха свършили добра работа. Вероятно твърде добра.
Защото я бяха довели обратно при мен.
В началото мислех, че няма да се срещнем, но нещата вече стояха по друг начин.
Моята застраховка, моята хитра уловка не беше достатъчна. За някои може би щеше да бъде. Но не и за нея.
Ето я тук, сама, късно през нощта, промъква се в изоставена сграда, в търсене на отговори. Няма да намери покой, преди да разкрие всички тайни.
Всяка една от тях.
Беше въпрос на време разсъжденията й да я доведат до мен. Не можех да поема този риск.
Ако не беше толкова умна, щях да й позволя да живее. Хората трябва да поемат отговорност за действията си.
Помня как бях на дванадесет години и седях в столовата. Роби имаше сандвич с пилешка салата. Изглеждаше толкова по-вкусен от моите филии с шунка и кашкавал. Поисках да си ги разменим, а той ми се изсмя в лицето.
След едно счупено ребро, едно посинено око и два навехнати пръста сандвичът беше мой и беше вкусен.
Ясно е, че можеше и да му се размине. Ако се беше съгласил на размяната, щеше да си остане невредим. Опитах се да го обясня на учителите, но те не можеха да ме разберат. Но намираха оправдания за липсата на разкаяние у мен.
А всъщност не ме тормозеше нищо. Не търсех внимание. Не се държах зле, защото баба ми беше умряла.
Просто исках този сандвич.
Жалко беше, че тази жена трябва да умре. Липсата на острия й ум и безпогрешния й усет ще бъде осезателна, но тя сама си е виновна.
Вината не беше моя.
Моята единствена вина беше, че преди години, един-единствен път, бях допуснал грешка.
Все пак дори най-великите умове понякога грешат.
Докато гледах как прескача оградата, аз осъзнах, че самата тя току-що беше допуснала последната си грешка.
ГЛАВА 67
Ким стъпи на ламинирания плот и стъклата изхрущяха като чакъл под ботушите й. В тишината на тъмното помещение звукът й се стори оглушителен.
Тя слезе предпазливо на пода и освети кухнята с фенерчето си. Нищо не се беше променило след последното й влизане с взлом преди няколко дни, но това така или иначе не беше помещението, което я интересуваше.