Въпреки това остана неподвижна за момент и си представи как момичетата се бяха промъквали тук, когато е нямало никого, за да си откраднат пакетче чипс или нещо за пиене. Колко ли пъти Мелани беше влизала и излизала от тази стая, преди да бъде зверски обезглавена?
Ким закрачи напред през помещението, нещо докосна лицето й и тя трепна. Започна да дращи страните си, отстранявайки меките нишки, после насочи светлината към дупката във форма на човешка глава, която се беше образувала в паяжината в горния край на вратата.
Тръсна глава и разтърка лицето и косата си. Един косъм я погъделичка по ухото.
Когато излезе в коридора, някъде отвисоко внезапно се разнесе силен вятър, нахлул през счупените прозорци. Една греда изпращя над главата й.
За миг Ким се запита дали беше разумно от нейна страна да влиза съвсем сама в тази сграда през нощта, но реши, че паяците и вятърът нямаше да я сплашат.
Тя продължи да върви по коридора, внимавайки да изключва фенерчето, когато минаваше покрай отворените врати на стаите, разположени в предната част на сградата.
Около сградата имаше ограда, но тя не можеше да си позволи риска някой от къщите от другата страна на пътя да забележи светлината.
От лявата й страна остана едно сервизно помещение, а отдясно беше общата стая. Тя си представи как Луиз стои вътре, свикала събрание на групичката, на която е била главатар — докато някакъв кучи син не се беше опитал да я среже на две с трион.
Ким се отправи към стаята в дъното на коридора. Стаята, от която беше започнал пожарът. Кабинетът на управителя.
Щом влезе, тя загаси фенерчето. Една улична лампа на автобусната спирка хвърляше сенки в стаята.
Ким безмълвно се обърна към Трейси, за да я попита: "Идвала ли си тук да молиш за помощ? Дойде ли да потърсиш съвет от Ричард Крофт, преди да те заровят жива?"
"Едва ли", каза си Ким.
Тя пропъди тези мисли и огледа стаята.
Зад отворената врата имаше два картотечни шкафа. Тя отвори поред всяко едно от чекмеджетата. Светлината от уличната лампа не стигаше толкова навътре в стаята. Ким прерови всяко от тях пипнешком.
Нищо.
Отиде до библиотеката от другата страна на вратата. Беше тежка, масивна мебел, която се издигаше почти до тавана. Тя прокара ръка по всеки един от празните рафтове, като стъпи на втория, за да достигне най-горния. По ръката й полепнаха тъмни сажди, но не намери нищо. Издуха колкото можа от черния прах, а останалото изтри в джинсите си.
Отиде до бюрото, което беше най-близо до прозореца, и отвори всяко чекмедже подред. На дъното намери малка касичка. Разклати я леко. Беше празна.
Ким се изправи и огледа стаята. Протезата беше тук. Усещаше го. Къде би могла да бъде?
Погледът й отново се насочи към библиотеката точно до вратата. Пожарът беше започнал в коридора, пред вратата на кабинета, възможно най-далече от спалните помещения на момичетата.
Тя сложи фенерчето в джоба си и застана срещу библиотеката. Този път опипа внимателно всеки рафт, отгоре и отдолу, както и страните. Коленичи на пода, за да провери дали няма луфт под най-долния рафт.
Нищо.
Тя кихна от праха и саждите, които се бяха вдигнали при търсенето.
Застана срещу библиотеката и вдигна ръце. Едва успя да прегърне от единия до другия край огромната мебел. Дръпна я настрани в едната посока, после в другата, като я преместваше напред сантиметър по сантиметър. След още няколко опита, библиотеката беше отместена на около една педя от стената. Не беше много, но беше достатъчно, за да провре ръката си зад нея.
Ким започна да мести ръката си нагоре-надолу по шперплатовия гръб. Щом стигна възможно най-далече с ръка, лицето й се притисна в страничната дъска.
Върховете на пръстите й се плъзгаха по грубия шперплат. Притисна се колкото можеше по-силно и напъна рамото си. Опипа отново. Лепенка. Пръстите й докоснаха края на лентичка тиксо. Напъна още веднъж с всички сили и успя да се набута в ъгъла.
За момент си спомни приемно семейство номер три, където за наказание те пращаха да стоиш в ъгъла. По нейни сметки, беше прекарала в ъгъла една трета от петте месеца, през които беше живяла при тях. И невинаги по своя вина. Понякога просто се постараваха да изглежда така.
Ким се вцепени, когато пръстите й опипаха нещо, което несъмнено беше човешки зъб.
В главата й внезапно изплува думата "наказание" и тя затвори очи. Невярващо поклати глава. Защо, по дяволите, не го беше видяла по-рано? През цялото време беше пред очите й на бялата дъска. Обезглавяване; заравяне жив; разчленяване — все видове смъртно наказание, прилагани в миналото.