Във въздуха се чу свистене и Ким изпъшка. Осъзна, че Уилям е избързал. Докато направи трите крачки, за да стигне до него, свещеникът беше успял да се изправи и да заеме отбранителна позиция.
Сравнително лесно успя да отклони първия удар на Уилям. Макар че Виктор Уилкс беше по-нисък от Уилям, в едрото му тяло се криеше истинска мощ.
Уилям се препъна назад, Виктор се възползва от това и след секунда се нахвърли върху него. Вдигна юмрук и го стовари отстрани върху главата на Уилям, която се отметна от силата на удара.
Виктор продължи с ляво кроше, което тласна главата на Уилям в обратната посока. Стойката на пастора подсказа на Ким, че е била права за опита му като боксьор. Уилям нямаше никакъв шанс.
Ким се опита да се добере с гърчене до средата на стаята, с надеждата да успее да препъне с тялото си Виктор Уилкс и да осигури предимство на Уилям.
Никога не се беше чувствала толкова дяволски безполезна.
— Трябва да си ми благодарен за стореното, жалко лайно такова — каза Виктор, когато Уилям се свлече надолу по стената. — След онова, което онези малки кучки направиха с дъщеря ти. Трябва да си ми дяволски благодарен.
Уилям се беше свлякъл наполовина до земята, но се оттласна напред, прицелвайки се с ръка в слабините на Виктор.
Виктор направи крачка назад, за да запази дистанция. С десния си крак изрита Ким в главата, от което в очите й сякаш избухнаха експлозии.
Тя започна да примигва и след няколко секунди, когато започна отново да вижда както трябва, видя как Виктор сграбчи Уилям за гърлото и го повдига до изправено положение. Притисна го до стената, без да отпуска хватката си върху гърлото му. Ким с ужас видя как Уилям подбели очи.
Виктор се прицели още веднъж в главата на Уилям за един последен удар и след това го пусна.
Ким извика, когато Уилям Пейн се хвана за гърдите и се свлече на земята.
ГЛАВА 72
След последния удар на Уилкс Уилям се свлече на земята, с лице на сантиметри от нейното. Ким веднага започна да го оглежда за признаци на живот, но оскъдната светлина й попречи да прецени както трябва.
Виктор Уилкс се надвеси над тях и завлече безжизненото тяло на Уилям по-далече от нея, сякаш беше чувал с картофи.
Ким видя как той постави два пръста на врата на Уилям.
— Жив е. Засега.
Ким въздъхна от облекчение.
Виктор се приближи и коленичи до нея. Извади един нож от джоба си и опря острието в гърлото й.
— Знам, че предсмъртното ти желание е да си поговориш с мен — и аз ще го удовлетворя, но ако започнеш да викаш, ще ти прережа гърлото. Разбрахме ли се?
Ким остана неподвижна и продължи да се взира в бездушните му очи. Това вече не беше приветливият пастор, който с мекия си глас успокоява събралите се опечалени, жадни за утеха. Тържествуващото самодоволство беше изчезнало и на негово място се беше разкрило черното сърце на един убиец.
Уилкс извади парцала от устата й. Парчето плат се свлече около врата й.
— Ще си платиш за стореното, копеле такова — изръмжа тя.
Думите се откъснаха със стържене от гърлото й, пресъхнало като шкурка от парчето плат в устата й.
Тя преглътна три пъти, за да овлажни устата си.
Той коленичи до тялото на Уилям, като опря острието в сънната артерия на Уилям.
— О, аз не мисля така, мила моя. Единствено ти би заподозряла точно мен. Прочетох го в погледа ти още преди няколко дни. Макар самата ти все още да не го беше разбрала. Знаех, че съвсем скоро ще се досетиш за истината.
— За това, че си убил три невинни момичета?
— Не бих ги нарекъл точно невинни.
Ким знаеше, че трябва да го забави възможно най-дълго. Никой не знаеше къде се намира. Прав беше, че никой нямаше да й се притече на помощ. Единственият й шанс за бягство лежеше неподвижно на два метра от нея.
Трябваше да го кара да продължава да говори. Докато той говореше, тя дишаше.
Ким се прокле, задето не се беше сетила по-рано. Нещо в думите на Никола я беше накарало да се усъмни. Трейси Морган не би казала, че ще вземе пари от таткото на детето. Би използвала думата "баща" или би го назовала по име. В действителност тя беше казала, че ще вземе пари от Таткото — както го бяха наричали момичетата от дома.
— Детето на Трейси е било от теб?
— Разбира се, че беше от мен. Тъпата малка кучка си мислеше, че може да ме изнудва. Даже искаше да роди бебето и да започне живота си на чисто.
— Изнасили ли я?
— Да кажем, че го играеше недостъпна.
Всяка клетка в тялото й копнееше да вземе ножа и да го забие докрай между очите му.