— Кой беше главатарят?
— Заедно взеха решението, че няма да спечелят нищо, ако уведомят полицията. Трябваше възможно най-бързо да разпратят на други места останалите момичета и да унищожат уличаващите документи.
— Затова ли беше пожарът?
— Да, хаосът около пожара и настаняването на момичетата на други места щяха да създадат истински административен кошмар.
— Някой не говори ли с Уилям?
— Нямаше нужда да го правят. Няколко думи от моя страна за емоционалното му състояние и озлобеността му към момичетата бяха напълно достатъчни.
— И после запалиха пожара?
— Да, но момичетата бяха в пълна безопасност. Запалиха пожара възможно най-далече от спалните помещения. Алармата се включи незабавно, Артър Канъп беше готов и чакаше да помогне на момичетата да напуснат сградата.
— И така, три момичета са изгубили живота си. Уилям е останал без работа, а някои от служителите са изгубили душевното си равновесие. А ти си се измъкнал невредим?
— Както вече казах, Той ми помага.
— Той ли ти помагаше в Манчестър, Бристъл или къде ли още не?
— Той е винаги до мен — каза Виктор и се усмихна.
— Убеден ли си в това? — попита Ким.
Тя прочете съмнението в погледа му, когато воят на сирените се усили. Знаеше, че няма да й се удаде друга възможност да се спаси. Много скоро той щеше да насочи ножа срещу нея и да я зарови в гроба на някоя от предишните си жертви.
Трябваше да го накара да се стресне, за да направи нещо глупаво.
Сирените се усилиха и на Ким й хрумна нещо.
— Пропуснал си нещо много важно, Виктор — каза тя, като се усмихна широко. — И то ще те довърши.
Щом Виктор се надвеси по-близо към нея, за да чуе какво ще му каже въпреки шума, който вдигаха сирените, Уилям изпъшка и се завъртя по гръб.
Тя видя бутона за тревога на Луси, който висеше на шията му. Значи в крайна сметка не се беше хванал за гърдите.
Сирената зави още по-силно. Ръцете и краката на Ким бяха увързани заедно.
— Какво точно съм пропуснал?
Лицето му беше точно до нейното. Беше убеден, че сирените не идват към тях, и искаше да разбере как не е успял да покрие следите си.
Макар и вързана, Ким вече знаеше, че има предимство над него.
— Както сам каза, аз знам как да използвам главата си по предназначение.
Ким отметна главата си назад, сетне с всички сили замахна напред с нея. Челото й се стовари върху горната част на носа му. В главата й сякаш избухнаха фойерверки и тя за миг се зачуди дали звукът от счупена кост дойде от нея или от него.
Болезненият вой, който се разнесе от устата на Уилкс, веднага й подсказа правилния отговор на този въпрос.
Той инстинктивно посегна към лицето си и ножът падна на около петнадесет сантиметра от завързаните й ръце. Той се изправи с клатушкане и тя опита да се приближи с гърчене към ножа.
— Проклета кучка — извика той, докато се олюляваше из стаята.
В мига, в който завързаните й ръце успяха да хванат ножа, Виктор сякаш осъзна, че оръжието вече не беше в ръцете му.
Без да сваля ръка от лицето си, той се насочи към лопатата до вратата.
Счупеният му нос й беше спечелил малко време, но докато лежеше завързана на пода, един удар с лопатата по главата й щеше да я довърши.
Звукът на сирената стана оглушителен.
Тя обърна ножа към тялото си и започна да реже въжето, което Уилям беше успял да разхлаби. Благодарение на това Ким имаше няколко сантиметра свобода на движение, макар че крайниците й си оставаха завързани.
Ръцете на Ким продължиха да работят възможно най-бързо. Още две крачки и той щеше да бъде до нея.
Уилям протегна дясната си ръка и сграбчи Виктор за глезена. Той се спъна и падна, но после скочи бързо отново на крака.
Ким дръпна със средния си пръст едно от въжетата и то се затегна около крайниците й. Това беше въжето, което държеше ръцете и краката й заедно.
Тя започна да реже още по-усилено. Дишането й стана кратко и учестено, докато се опитваше да пререже свързващото въже.
Виктор застана над нея. Ярост пламтеше в погледа му, от носа му се стичаше кръв. На светлината на уличната лампа кръвта сякаш образуваше мустаци и брада върху лицето му.
Той вдигна лопатата високо във въздуха и замахна надолу. Тя се претърколи наляво. Лопатата се стовари на земята, на сантиметри от главата й. Шумът от удара сякаш избухна в ухото й.
Усещаше как въжето започва да се разхлабва под движенията на ножа. Представи си как въжето се разкъсва под натиска на острието.