Но не се разкъсваше достатъчно бързо.
Лопатата отново се издигна над главата й. Гневът в погледа на Уилкс беше смъртоносен.
Знаеше, че следващия път ще я улучи.
Сирената беше спряла и беше настъпила злокобна тишина.
С победоносен блясък в очите Виктор намести ръцете си около дръжката на лопатата.
Ким видя как лопатата се спуска към главата й.
Нямаше повече време. Пусна ножа и с всички сили започна да дърпа ръцете си встрани една от друга, като се молеше да е разкъсала правилното въже.
Ръцете и краката й отхвръкнаха встрани и тя сграбчи коленете си, но летящата надолу лопата не можеше да бъде спряна. Инструментът я удари в долната част на гърба, с всичка сила.
Тя извика от болка и го дръпна за краката. Той падна по гръб на земята. Докато падаше, дясното му рамо се блъсна в стената.
Ким не обърна внимание на болката в гърба си. Знаеше, че трябва да се възползва максимално от тази възможност. Травмите, които му беше нанесла, нямаше да го държат повален още дълго.
Тя се хвърли върху краката му и се покатери върху тялото му. Той се опита да се повдигне от кръста нагоре, но Ким го изпревари. Изтегли се нагоре по тялото му и го възседна. Той започна да се гърчи и да се извива под нея, но коленете й здраво стискаха ребрата му.
Ким дочу раздвижване в кухнята и хрущене от обувки, които стъпваха върху счупени стъкла.
— Насам! — извика тя.
Ким погледна в очите му, в които се четеше единствено страх за самия него. Тя му се усмихна отвисоко.
— Изглежда и на Него му е дошло до гуша от престъпленията ти. Уилкс отново се опита да завърти тялото си и да я изблъска.
Тя сви ръката си в юмрук и го удари в носа — право в мястото, на което го беше ударила с главата си.
Той изквича от болка.
— Били са просто деца, копеле такова.
Тя отново го удари.
— А този беше от Сърис.
Обля я светлината от насочен към нея фенер. Един санитар осветяваше цялата стая.
— Ъ-ъ… полицията скоро ще пристигне — каза той, без да помръдва от мястото си, видимо объркан от гледката пред очите си.
— Слава на Бога — каза тя и извади служебната си карта.
Мъжът й хвърли един поглед.
— Добре, какво, по дяволите…
Тя посочи Уилям, който лежеше и пъшкаше на пода до нея.
— Първо се погрижете за него. Удари по главата, от двете страни.
— Вие имате ли нужда…
— Нищо ми няма. Погрижете се за него.
Виктор започна да се гърчи под нея.
— О, я да не мърдаш — каза тя и забоде дясното си коляно в ребрата му.
В стаята се втурна и вторият санитар от линейката.
— Полицията пристига — каза той, като я погледна въпросително.
Защо и двамата веднага бяха решили, че лошата беше тя?
— И тя е от полицията, Мик — каза първият санитар с известно съмнение.
Мик сви рамене и коленичи на пода от другата страна на главата на Уилям. Ким го познаваше по лице: беше го виждала при Луси, когато беше получила пристъп наскоро. Зачуди се колко ли пъти е идвал на помощ на клетото дете.
— Луси — едва продума Уилям.
— Добре е. Успя да ни каже къде да те намерим — каза Мик.
"Какво момиче само", помисли си Ким.
— Никога… няма… да докажеш… — промълви Виктор.
— Млъквай — каза Ким и отново използва коляното си.
Ким чу още сирени в далечината. Наближаваха бързо.
Сирените спряха и след секунди по коридора отекнаха стъпки.
Брайънт и Досън влетяха в стаята. И замръзнаха на място.
Тя се усмихна.
— Добър вечер, момчета. Благодаря, че наминахте — само че десет минути по-рано щях да ви се зарадвам още повече.
Брайънт протегна ръка, за да й помогне да стане, докато Досън слагаше ръцете на Виктор зад главата му.
Тя не обърна внимание на протегнатата ръка и се избута, за да се изправи. Не можеше да прецени дали изобщо имаше някоя част от тялото й, която не изпращаше сигнали за болка към мозъка, но сякаш най-непоносима беше пронизващата болка в гърба й. Ким се намръщи и изправи рамене.
— Как разбрахте? — попита тя.
— Някакъв пастор в Бристъл е отговорил на писмото на Стейси. По-късно ще ти разкажа подробностите, но да знаеш, че има и други, началство. Преди не ги е погребвал. Изгарял ги е.
Ким не се изненада да го чуе. Тя затвори очи и се помоли наум за душите на онези, които никога нямаше да бъдат открити.
После дълбоко си пое дъх.
— Изправи го, Кев.
Кевин и Брайънт хванаха по една ръка и го повдигнаха.
Виктор се опитваше да прогори дупки в кожата на Ким с враждебния си поглед. Но се лъжеше, ако си мислеше, че може да я сплаши. Явно не беше виждал как гледа Уди, когато е в лошо настроение. Виж, това вече наистина беше страшно.