— Виктор Уилкс, арестуван си за убийствата на Трейси Морган и нероденото й дете, на Мелани Харис и Луиз Дънстан. Може да не казваш нищо, но всичко, което кажеш, може да бъде използвано срещу теб в съда, мръсник такъв.
Беше приятно да го гледа в очите, докато я гледаше с такава омраза.
— Разкарайте го оттук, момчета.
Брайънт се поколеба.
— Началство…
Тя вдигна ръка.
— Добре съм. Просто го заведете на сигурно място в управлението. Няма да се бавя.
Тя долови загрижеността в погледа на колегата си. Ако му позволеше да остане още малко, щеше да я завлече насила в болницата. А сега просто нямаше време за това.
Ким се намръщи, когато се наведе към Уилям.
Санитарят, който беше по-близо, се обърна към нея:
— Госпожице, имате нужда от помощ…
Ким не му обърна внимание, а кимна към Уилям.
— Как е той?
— Тежко сътресение на мозъка. Мисли, че му показвам осем пръста с едната си ръка, така че трябва да го заведем в болницата.
— Луси — повтори Уилям.
Ким леко го докосна по ръката.
— Лично ще се погрижа за нея.
Тя благодари на санитарите от линейката и се запъти към изхода на сградата. Всяка кост в тялото й протестираше. Излезе тъкмо навреме, за да види как откарват Виктор Уилкс.
Ким се зачуди колко ли живота беше отнел. С колко още уязвими, измъчени момичета беше злоупотребил — и как щяха да разберат за тях.
— Никога повече, Виктор — каза тя, когато колата изчезна.
— Никога.
ГЛАВА 73
Ким прекоси тичешком пътя и натисна дръжката на входната врата. Беше отворено.
Тя затвори вратата след себе си и влезе във всекидневната.
— О, не — възкликна Ким и влетя в стаята.
Луси лежеше по очи на пода пред инвалидната си количка.
Ким се наведе над нея и болката преряза гърба й.
— Луси, всичко е наред — каза тя и погали момичето по косата.
После се изправи и набързо обмисли най-лесния начин да повдигне детето.
Коленичи отново и нежно обърна Луси, така че да легне по гръб. Детските й очи бяха изпълнени с ужас.
— Всичко е наред, миличка. Може ли да ми покажеш как казваш "да"?
Луси примигна два пъти.
— Ще те повдигна под мишниците, съгласна ли си?
Две примигвания.
Ким се наведе напред, пъхна едната си ръка зад врата на Луси и повдигна горната част на тялото й до седнало положение. Знаеше, че мускулите на Луси не могат да издържат тежестта на собственото й тяло, затова я придърпа към себе си така, че тялото на Луси да се облегне на нейното и да не падне назад.
Пъхна ръцете си под мишниците на Луси и я изтегли до изправено положение. Тялото й беше отпуснато и не се съпротивляваше по никакъв начин. Макар да не тежеше колкото едно нормално петнадесетгодишно момиче, Ким едва не извика от болка, когато напрегна гърба си.
— Знаеш ли какво, нека аз да водя този танц — каза Ким, завъртя Луси и внимателно я сложи да седне в стола.
После премести табуретката, за да седне пред краката на Луси. Хвана дясната ръка на момичето и я задържа.
— Добре ли си? Ранена ли си?
Нямаше примигване. Ким осъзна, че е задала два въпроса наведнъж.
— Извинявай, добре ли си?
Две примигвания.
— При баща си ли искаше да отидеш?
Две примигвания.
Ким стисна ръката й. За Бога, това момиче беше толкова сърцато.
— Той ще се оправи. Удариха го по главата и го закараха в болницата, за да го прегледат, но е добре.
Погледът на детето се изпълни с облекчение.
После Луси леко наведе глава срещу Ким.
— Луси, съжалявам, но не те разбирам.
Ким прочете раздразнението в погледа й. Тя повтори движението, този път по-силно.
— Иииииии — успя да издаде тя.
Ким почувства яда от безсилието на клетото дете. Мозъкът й функционираше прекрасно, но неспособността да споделя мислите си беше затвор, който Ким дори не можеше да си представи.
Тя отново наведе глава, като издаде същия звук, и този път Ким разбра въпроса по изражението на очите й.
На гърлото й сякаш заседна буца.
— Искаш да знаеш дали аз съм добре?
Две примигвания.
Ким сведе поглед към крехката ръка, която държеше в своята. Погледът й се премрежи за секунда, но тя се прокашля, за да се овладее.
— Нищо ми няма, Луси — и то благодарение на твоя баща.
Ким си спомни секундите, които й беше осигурил Уилям, когато грабна Уилкс за глезените.
— Той направо ми спаси живота.
Изразителните очи на момичето грейнаха от гордост.