— Сега трябва да тръгвам. Има ли някой, когото мога да повикам, за да се погрижи за теб?
Луси започна да примигва, когато входната врата се отвори. От коридора се чу женски глас.
— Не знам точно какъв цирк се разиграва тук, но…
Една закръглена дама, която наближаваше шестдесетте, спря на прага и скръсти ръце пред гърдите си.
— Коя сте вие, моля?
— Инспектор Стоун.
— Хм… прекрасно.
Жената заобиколи Ким, така че да види Луси както трябва.
— Луси, добре ли си?
Луси явно беше примигнала утвърдително, защото жената отстъпи, но не отмести поглед от Ким.
— Къде е Уилям?
— Наложи се да отиде в болницата — бързо отговори Ким.
— Какво сте му направили, по дяволите? — попита строго тя. — Добре ли е?
— Добре е, но вероятно ще прекара по-голямата част от нощта в болницата.
— Значи добре, че наминах да видя какво става, нали? Така, отивам да сложа чайника, а после ще си поръчаме нещо вкусно, нали, Луси? Ще поръчам пица, любимата ти.
Жената отиде в кухнята, но гласът й продължаваше да се чува оттам.
— Само не знам какво си въобразявате, че правите: полиция, линейки, машини, тенти. Мислех си, че всичко е приключило, но не, тази нощ трябваше пак да започнете всичко отначало…
Ким прикри усмивката си, докато не погледна към Луси, която завъртя очи към тавана. Тогава смехът свободно изригна от устата й.
— Луси, трябва да тръгвам, нали си добре?
Две примигвания.
— Имаш ли нужда от още нещо?
Две примигвания.
Ким обмисли ситуацията. Бумтящият глас на жената продължаваше да се носи от кухнята.
Ким се сети и сложи ръка върху дясното си ухо.
Две примигвания.
Ким се изправи и донесе айпода от перваза на прозореца. Постави слушалките в ушите на Луси и сложи устройството на подлакътника до дясната ръка на Луси.
— Така добре ли е?
Две примигвания и лукаво пламъче в очите й. Ким не се сдържа и се изкикоти.
После посочи вратата.
— Трябва да…
Две примигвания.
Ким докосна леко ръката на момичето и се отправи към изхода.
Линейката потегляше тъкмо когато пристигна втората патрулна кола.
Ким прекоси пътя и се върна пред дома за изоставени деца. В оградата като изваден зъб зееше дупка на мястото, където линейката се беше врязала в нея.
— Момчета, в кабинета в дъното на коридора, точно до вратата, има една библиотека. На гърба й е залепена една зъбна протеза. Опаковайте я, надпишете я и я изпратете в лабораторията.
Те кимнаха и влязоха в сградата.
Наоколо изведнъж отново се възцари тишина. Нищо не подсказваше какво се беше случило преди малко. По нищо не личеше, че едва не беше загубила живота си на това място.
А причината да не го загуби беше един преносим бутон за тревога. Едно малко устройство, което помагаше на Луси във всекидневието, я беше спасило.
Ким замръзна на място, когато осъзна какво беше пропуснала.
Повдигна й се, когато всички парчета от мозайката най-сетне дойдоха по местата си.
— Господи… — прошепна тя в тъмнината.
— Намерихме протезата, госпожо — каза един от полицаите, когато се появи зад ъгъла на сградата.
Ким осъзна, че я чакаше още работа — и имаше само един човек, който можеше да й помогне.
— Полицай, ще ми услужите ли с телефона си? — каза тя.
ГЛАВА 74
Когато мъркането на мотора угасна и Ким паркира върху чакъла, тя имаше чувството, че отново е заприличала на себе си. Беше се изкъпала, преоблякла и излъскала своя мотоциклет "Триумф". Чакаше в гаража й, блестящ като музеен експонат.
Нямаше смисъл да се опитва да затвори очи. Всяка клетка от тялото й беше призовавала тъмнината в небето да се разсее, за да може да се върне обратно на мястото на разкопките и да довърши работата си по случая.
Видя Сърис в края на полето, точно до отвора, който санитарите бяха разбили в оградата няколко часа по-рано.
Слънцето още не се беше показало, но беше на път да се появи.
— Значи не ме излъга, като ми звънна снощи. Наистина ли сме само двете? — попита Сърис.
— Аха — отговори Ким.
Канеше се да направи нещо, което като нищо можеше да й струва скъпо. Думите на Уди звучаха в ушите й. Нямаше да повлече своя екип надолу със себе си.
— Като си тръгвах от хотела, видях Дан. Изпратил ти е доклада си и потвърждава, че протезата, която си открила, е принадлежала на Луиз Дънстан.
Ким кимна. Сърис започна да натиска някакви копчета по машината и да записва числа в малък бележник.
— Добре, готова е. Колко точно си убедена, че ще открием нещо?