Ким си пое дъх, затвори очи и се съсредоточи върху усещането в стомаха си.
— По-сигурна, отколкото бих искала да бъда.
— Нали знаеш, че каквото и да открием, находката ни няма да има никаква тежест в съда?
Ким кимна. Ако се окажеше права, нямаше да се стигне до съд.
Ким пристъпи напред и протегна ръце:
— Дай ми машината и ми казвай какво да правя. Мисля, че ти създадох достатъчно главоболия за една седмица.
— Аз съм голямо момиче — сопна се Сърис. — Мога да се оправям сама. Не се обиждай, но това е доста скъпо оборудване и не мога да ти го поверя.
Ким раздразнено въздъхна.
— Сърис, защо просто не…
— Млъквай, Ким. Първо ми подай сака.
Ким посегна към земята, вдигна платнения сак и го задържа, докато Сърис пъхаше ръце в презрамките.
Сърис нагласи монитора на кръста си. Ким взе презрамката и вдигна металния прът на рамото на Сърис.
Тя отстъпи назад.
— Мислех си, че предпочиташ "Прада".
Сърис поклати глава.
— Добре, огледах наоколо и по земята има доста боклуци. Всички трябва да бъдат изчистени.
— Допускам, че това е мое задължение?
— Да виждаш някой друг?
— Добре, накъде?
— Първо ще обиколя района около задната част на сградата. Фасадата гледа право към пътя и къщите покрай него и ако търсим онова, което си мисля, че търсим, тази част е прекалено изложена на показ.
— Мога ли да помогна с нещо, инспекторе?
Ким се обърна и видя Уилям Пейн, който беше заобиколил оградата. Изглеждаше блед и уморен. Ким се приближи до него.
— Как си?
Той се усмихна.
— Натъртен, но нямам трайни поражения. Преди няколко часа ме изпратиха вкъщи.
— Как е Луси?
— Виж сама.
Ким се приближи до края на оградата. Завесата беше дръпната и Луси надничаше през прозореца.
Ким помаха с ръка и отново се обърна към Уилям.
— Не мисля, че си в състояние да…
— Инспекторе, не знам какво правите тук, но знам, че двамата с Луси някак станахме част от всичко това. Наистина бих искал да помогна.
Ким се разкъсваше от колебания.
— Те бяха просто деца. Ожесточени, изоставени, пренебрегвани деца. Онова, което сториха на Луси, не беше правилно и те го знаеха. На следващия ден и трите се върнаха по собствена воля и се извиниха за поведението си.
— Прие ли извинението им?
Той сви рамене.
— Няма значение. Луси го прие.
Ким с почуда поклати глава.
— Знаеш ли, че дъщеря ти е пример за вдъхновение?
— О, да — усмихна се гордо той. — Тя е причината да се събуждам всяка сутрин.
Ким наведе глава.
— Но и теб си те бива. Ако снощи не беше успял да разхлабиш онзи възел или да сграбчиш Виктор…
— Това не беше смелост, инспекторе. Видях те, когато влизаше в сградата, и просто дойдох да проверя дали имаш нужда от помощ. Тогава видях как Виктор Уилкс копае дупка…
Думите му заглъхнаха и той се изчерви. Ким разбра, че е станал неволно герой, но така или иначе й беше спасил живота.
— Въпреки това…
— Достатъчно — каза Уилям и вдигна ръце. — Кажи ми как мога да ви помогна, моля те.
Ким се усмихна вътрешно. Този човек не искаше благодарности, хвалебствия или съжаление.
— Добре, виждаш ли онази кофа за боклук до прозореца? Трябва да я напълним с всички онези неща по земята, които биха попречили на машината.
Уилям се зае с левия край, а Ким с десния. Започнаха от оградата и стигнаха до средата, като вдигаха всяко нещо, което намереха по пътя си.
— Хора, машината работи много по-добре, когато няма толкова трева — извика Сърис отстрани.
Ким се огледа наоколо. На места тревата стигаше до коленете.
Наведе се и започна да скубе, когато машината изведнъж издаде някакъв звук.
Ким се изправи и впери поглед в Сърис.
Тя се върна и започна бавно да се приближава. Машината отново изпищя.
Сърис погледна Ким.
— Явно инстинктът ти е подсказал правилно.
ГЛАВА 75
Сърис премести поглед от нея към Уилям, после обратно към нея.
Ким измина разстоянието между тях и взе тревите от ръцете му.
— Уилям, сега трябва да те помоля да си тръгнеш.
Той погледна измъчено към онова място на земята, върху което Сърис беше съсредоточила вниманието си. После кимна.
Ким хвана дясната му ръка.
— Уилям, искам да знаеш, че нищо от случилото се тук не е по твоя вина. Никой не е умрял заради теб. Просто един зъл, коварен човек без капка съвест се е постарал да изглежда така.
Погледът му срещна нейния. Щеше да мине време, преди да й повярва.
— Оставям те да си вършиш работата, инспекторе.