Тя стисна ръката му.
— Казвам се Ким и искам да ти благодаря за всичко, което направи.
Уилям поруменя смутено. Тя пусна ръката му.
— Сега се прибирай при чудесната си дъщеря.
Той се усмихна широко.
— Благодаря, ти… Ким. Така и ще направя.
Ким почака да се отдалечи и се приближи към мястото, на което Сърис беше оставила машината.
Сърис я погледна.
— Каквото и да има там долу, не е много надълбоко.
Ким кимна и преглътна.
Сърис й подаде ключовете от микробуса.
— Отзад има лопати. Иди да ги донесеш, докато аз очертая мястото.
Ким притича до микробуса, грабна две лопати и изтича обратно надолу по хълма. Ефектът от обезболяващите, които беше изпила по-рано, започваше да отшумява. В долната част на гърба й се разпространяваше пулсираща болка.
Сърис беше очертала мястото. Ким веднага забеляза, че е по-малко от предишните.
Сърис разчете още веднъж показанията на магнитометъра и посочи с пръст.
— Ти започни оттук, но недей да копаеш много надълбоко.
Ким заби лопатата в земята. Болката обхвана целия й гръб, но тя не й обърна внимание, а се съсредоточи върху работата си.
През следващия половин час двете копаха мълчаливо.
— Добре, Ким, спри и излез — каза ненадейно Сърис.
Дупката беше приблизително метър и петдесет дълга, около метър широка и не по-дълбока от тридесет сантиметра.
Дори домашните любимци ги заравяха по-надълбоко.
Сърис обиколи дупката два пъти, преди да влезе в нея. С помощта на ръчните инструменти започна да отстранява малки купчинки пръст и да ги слага отстрани на дупката.
Ким не каза нищо. Погледът й беше прикован в Сърис.
Сърис продължи да копае. Купчинките пръст започнаха да стават по-малки. С една малка мистрия, тя започна да изстъргва нещо в средата на дупката.
На третия път започнаха да се показват бели участъци.
Сърис взе една мека четка и я прокара по повърхността. Появи се още бяло.
Стомахът на Ким се преобърна, когато осъзна, че онова, което вижда, несъмнено бяха кости.
— Това със сигурност е ръка, Ким.
Сърис продължи да копае и да изчетква, докато накрая изрови нещо, което приличаше на раменна става. Ким не откъсваше поглед, а пред очите й се появяваха още и още кости.
— Сърис, какво е това? — попита Ким.
Погледът й се съсредоточи върху нещо, което се показваше от раменната става.
Сърис изчетка прахта още веднъж и Ким видя, че държи парче плат.
Сърцето на Ким започна да се блъска в гърдите й.
— Сърис, почисти още малко прахта.
Тя го направи и Ким изруга. Сърис се обърна и погледите им се срещнаха.
— Това ли търсиш?
Ким кимна, а краката й вече я носеха обратно към мотора.
— Сърис… трябва да…
— Върви — каза тя и извади телефона си. — Аз ще докладвам за това.
Ким изтича нагоре по хълма колкото можеше по-бързо.
ГЛАВА 76
Ким почука на вратата и си пое дълбоко дъх.
Вратата се отвори.
— Добро утро. Моля, заповядайте.
— Добро утро, Никола — каза Ким и влезе в апартамента.
Никола затвори вратата и застана на прага.
— Сама ли сте днес?
Ким кимна.
— Понякога хората ми имат нужда да си починат.
— Но не и вие?
— Скоро, Никола. Много скоро.
— Моля, седнете.
Ким така и направи. Докато сядаше, погледът й се спря върху ръба на дивана и умът й успя да осмисли значението на онова, което беше забелязала при последното си посещение.
— Как мога да ви помогна? — попита Никола.
Ким отдели секунда, за да огледа изражението на Никола. Изглеждаше спокойна и искрена. Ким не долови и капка лицемерие. Мамка му.
— Открихме още един труп.
Никола веднага покри лицето си с ръце.
— За Бога, не.
Беше искрено шокирана.
— Никола, имаш ли каквато и да било представа коя би могла да е четвъртата жертва?
Никола се изправи и започна да крачи напред-назад из апартамента.
— И през ум не ми минава кой би…
— Никола, онази групичка имаше ли четвърти член?
Никола се намръщи. Движението на очите й показваше, че се опитва да си припомни.
— Не, сигурна съм, че бяха само три.
Ким въздъхна и се изправи, сякаш се канеше да си тръгне.
— А може би Бет ще успее да си спомни дали е имало още едно момиче? — каза тя с надежда.
Никола поклати глава.
— Бет отиде да пазарува, но може би, когато се върне…
— Сигурна ли си? — попита Ким.
— Разбира се, че съм сигурна — каза Никола с усмивка.
Ким посочи с глава ръба на дивана.
— Защо тогава не си е взела бастуна?