Ръката на Никола се стовари върху барплота. Обърна се и започна да блъска с юмруци по стените, по шкафовете и после да се удря в главата.
Ким изтича до нея и я сграбчи откъм гърба, като притисна ръцете й към тялото, за да й попречи да продължи да си причинява болка.
— Какво каза на Бет?
Никола се опита да се измъкне от прегръдката на Ким, но тя беше преплела пръстите на двете си ръце и нямаше намерение да я пусне.
— Моля те, недей, не мога…
Ким повиши глас.
— Никола, трябва да си спомниш. Какво каза на Бет?
Никола започна да мята главата си в двете посоки. Ким изви главата си назад, за да не я удари.
После изкрещя в ухото й:
— Кажи ми, Никола! Какво каза на сестра си?
— Казах й, че ако това ще я направи щастлива, може да вземе проклетата жилетка! — извика Никола.
Настана мълчание. Изведнъж силите напуснаха тялото на Никола и тя се отпусна на земята, повличайки Ким със себе си.
Ким отказваше да я пусне. Седна на пода и притисна Никола до себе си. Ким знаеше, че събитията отпреди десет години най-сетне се разиграваха в съзнанието й.
— Тя взе жилетката, нали?
Никола кимна и Ким усети как сълзите капят върху ръцете й.
— Затова те я объркаха с теб, нали — заради жилетката?
Никола кимна отново.
— В един момент погледнах навън и тя си играеше с другите, а в следващия вече я нямаше. Разпитвах всички и те ми казваха, че била някъде другаде. Накрая отидох в стаята си, за да я чакам, но тя така и не се върна.
— После, точно преди пожара, ги видях през прозореца на кухнята. Бяха се събрали около една дупка и аз разбрах. Не знаех какво да направя. Уплаших се, че ще се върнат и за мен и когато пожарът започна, просто се успокоих, че вече нямаше да могат да ми сторят нищо.
Ким знаеше, че Бет не е можела да избяга. Заради лошото време, коляното е щяло да й попречи.
— Никола, кога се върна Бет?
— Преди две седмици — отговори тя с дрезгав глас.
Когато са обявили началото на разкопките и Никола отново се е уплашила.
— Сега разбираш, че ти си я накарала да се върне, нали, Никола?
— Неееееее…
Звукът наподобяваше животински вой. Едно клето ранено създание, което се гърчи от болка. Ким стисна здраво Никола, която се опитваше да избяга от собствената си реалност.
Сега не беше моментът да обсъждат действията, които беше предприела като Бет. Това Никола щеше да обсъди с някой добър психиатър.
Докато седеше и полюшваше младото, съсипано момиче, завладяно от собственото си чувство за вина, Ким си каза, че Никола едва ли някога щеше да бъде в достатъчно добро психическо здраве, за да се изправи пред съда и да отговаря за убийствата на Тереза Уайът, Том Къртис и Артър Канъп.
След няколко минути Ким внимателно се измъкна заднешком.
Беше дошло времето да се обади.
ГЛАВА 77
Уилям добави капка мляко в овесената каша. Сви малкия си пръст и докосна кашата с кокалчето си. Идеално.
Той се усмихна. Любимата храна на Луси.
Дъщеря му беше изкъпана и преоблечена и го чакаше за закуска. След това щеше да почисти банята и да смени чаршафите. След като се наобядват, фурната чакаше да я изтърка хубаво.
Той отново се усмихна. Знаеше, че хората го съжаляват заради начина му на живот, но си казваше, че тези хора не познават Луси.
Дъщеря му беше за него постоянен източник на сила за живот. Тя беше най-смелият и съобразителен човек, когото той познаваше.
Знаеше, че най-много я тормози безсилието, което изпитваше заради невъзможността да се изразява ясно, и че имаше дни, в които се изтощаваше от усилието да споделя всички свои мисли само с очите си.
Но двамата бяха сключили пакт. През по-трудните дни, той я питаше дали й е омръзнало. Преди години Уилям й беше казал, че винаги ще уважава желанията й и че никога няма да удължава живота й само заради собствения си егоизъм.
През тези дни той й задаваше въпроса и със затаен дъх чакаше нейния отговор. Моментите на колебание ставаха все по-дълги, а на него му беше все по-трудно да си поеме дъх, но досега винаги беше получавал едно примигване.
С ужас очакваше деня, в който всичко това щеше да й натежи прекалено и тя щеше да примигне два пъти.
Надяваше се само, че ще има сили да спази обещанието си. Заради нея.
Уилям отблъсна тази мисъл. Вчера беше хубав ден. Луси беше имала гост.
Отначало Уилям не я позна. Младото момиче се представи като Пола Андрюс и след като я огледа в продължение на няколко секунди, той си спомни, че това е внучката на Мери Андрюс, която беше идвала заедно с нея, за да си играе с Луси. Искрено се беше натъжил, когато узна, че Мери е починала. Тя му беше истинска приятелка, докато той работеше в дома в Крестуд. Погребението й беше минало преди няколко дни и въпреки че не беше присъствал, беше наблюдавал процесията от прозореца на спалнята си.