Уилям се почувства така, сякаш го бяха транспортирали в паралелна вселена. Опитваше се да намери някакво обяснение, но не успяваше.
Хана отново насочи вниманието си към дъщеря му.
— Луси, имам един въпрос. Можеш ли да движиш поне един от пръстите на ръцете си?
Две примигвания.
Хана се усмихна широко на Луси.
— Тогава мисля, че можем да направим много за теб.
ГЛАВА 78
Ким погледна съдържанието на чинията пред себе си и реши, че "Леля Беси", както се казваше компанията за производство на полуготови храни, е една проклета лъжкиня.
Тя сложи опаковката до своите произведения, които току-що беше извадила от фурната, за да ги сравни със снимката на кутията. Не, никакво количество глазура или захарни пръчици нямаше да ги спасят.
Ким хвърли кутията в кофата за боклук. Чувстваше се предадена.
После вдигна очи към тавана и каза:
— Опитвам се, Ерика. Наистина се опитвам.
На входната врата се почука.
— Отворено е! — извика тя.
Влезе Брайънт, облечен с джинси и яке, понесъл пица в кутия.
— Липсваше ни на работа днес — каза той и сложи кутията на кухненския плот.
Тя завъртя очи към тавана.
— Уди нареди така, а аз не смея да му противореча, понеже в моя случай не остава и един от деветте живота на котката.
— Така ли ти каза?
Тя кимна и започна да брои на пръсти.
— Явно съм си докарала две официални оплаквания относно поведението ми. На три пъти не съм изпълнила преки нареждания и не съм спазила установения протокол… — тя отброи останалите пръсти, — … поне още толкова пъти.
Брайънт зарови глава в ръцете си.
— О, Боже, брутално ли беше?
Ким се замисли за момент, после кимна.
— Аха, общо взето. Имаше да ми каже доста неща.
— А ти какво отговори?
— Отговорих, че моделът му няма скоби за пружини на амортисьорите на задния мост.
Брайънт избухна в смях и тя се присъедини към него. Като се замисли, май наистина беше смешно.
Това просто беше нейният начин да му благодари. Беше й кристално ясно, че би следвало да я уволни. А Уди й даде да разбере, че единствено резултатите са я спасили.
Дори да беше сбъркала само веднъж, в "Буркана" щеше да се настани някой друг.
Този случай я беше отвел много близо до възможността да загуби най-важното нещо в живота си — и въпреки това си беше струвало.
— Колко ти даде за другото?
Ким изръмжа и извади две порцеланови чаши от шкафа.
— Един месец.
— Господи, как ще се измъкнеш?
Ким сви рамене. Трябваше да се среща с психиатър в продължение на четири седмици или да се подготви за принудителен неплатен отпуск.
— Не мислиш, че наистина би го направил, нали?
Ким си спомни решителността в погледа на Уди.
— Ще го направи и още как.
— Поне мога да те зарадвам с новината, че днес през деня Ричард Крофт се чувстваше значително по-добре.
— Така ли?
— Ами да, точно преди да му прочета правата.
На Ким й се искаше да беше присъствала.
— О, кажи ми, че и госпожа Крофт е била там?
— Определено беше там. Първите няколко секунди изглеждаше като камила със запек, но после бързо се съвзе, събра си лаптопа и документите и заяви, че ще разговаря само в присъствието на адвокат.
— С нас?
— С Ричард. Подушвам в близкото бъдеще един развод по бързата процедура.
— Той какво каза?
— О, потвърди, че Виктор е убил Бет. Те само са му помогнали да зарови тялото. Каза, че идеята за пожара е била на Тереза Уайът, за да създадат объркване в архивите и да не се знае кои момичета са избягали и кои вече са били настанени в други домове.
— Ти вярваш ли му?
— Ами не знам. Всъщност няма значение. Ще си намери кадърен адвокат, но така или иначе ще лежи в затвора. Най-важното е, че животът му оттук нататък никога няма да бъде същият. Жена му, къщата, кариерата му, а вероятно и децата му, вече са минало.
Ким не каза нищо. Нямаше нищо за казване. Към Ричард Крофт изпитваше единствено отвращение. Той беше запазил живота си.
Брайънт изглеждаше замислен.
— Как мислиш, дали Виктор Уилкс наистина е толкова зъл? В смисъл, наясно съм какво е направил, но нали е служил за благото на хората и не знам, може би у него има и нещо добро…?
Понякога Брайънт изглеждаше твърде млад за възрастта си. Съжаляваше, че на нея се пада да му каже, че дядо Коледа не съществува.
Тя поклати глава.
— Не, Брайънт. Изпитвал е влечение към места, където надеждата не вирее, където отчаянието ликува; места, на които е можел да се преживява като лъч светлина сред мрака на страданието. Единствено това му е носело удовлетворение и чувство за мощ. Сексът с уплашени, уязвими, млади момичета е задоволявал една негова дълбока потребност. Намирал е начин да бъде на места, където би било непосилно да се докаже истинността на едно обвинение в изнасилване и където всеки, който създава проблеми, може лесно да бъде отстранен. Убивал ги е и това му е доставяло удоволствие. Направил го е, защото е имал възможност да го направи, и защото си е мислел, че е напълно оправдано да отнеме живота на друг човек, който се е изпречил на пътя му. Някои от жертвите на Уилкс със сигурност са от "Холитрий" и колкото и да ни е трудно да го преглътнем, вероятно никога няма да узнаем за всички тях.