— Кев, остави си телефона за малко и ме чуй. Знам, че в момента не ти е особено лесно, но сам си го направи. Ако беше успял да си държиш онази работа прибрана в гащите още само няколко седмици, сега щеше да гушкаш сладко приятелката си и новородената си дъщеря, вместо да спиш в стаята за гости на майка ти.
Ким не се опитваше да проявява чувствителност спрямо хората от своя екип. Достатъчно трудно й беше да го прави с всички останали хора.
— Беше глупава, пиянска постъпка на едно ергенско парти…
— Кев, извинявай, но това си е твой проблем, не мой. Само че, ако не спреш да се цупиш като малко момиченце всеки път, щом не стане на твоето, празните бюра наоколо ще станат две. Разбрахме ли се?
Тя го погледна сериозно. Той преглътна и след това кимна в знак на съгласие.
Без да каже нито дума повече, Ким излезе от стаята и се отправи надолу по стълбите.
Досън беше способен детектив, но ходеше по много тънък лед.
ГЛАВА 8
За втори път през последните два дни Ким усещаше около себе си атмосферата на наивни надежди, така характерна за образователните институции.
Брайънт отиде при секретарката, а Ким зачака отстрани. Вдясно от нея се бяха събрали няколко момчета и се смееха, загледани в екрана на мобилен телефон. Едно от момчетата се обърна към нея. Погледът му премина по цялото й тяло, като се спря на гърдите й. Той наведе глава към нея и се усмихна.
Тя направи същото и внимателно огледа тесните му джинси, тениската с триъгълно деколте и прическата в стил Джъстин Бийбър.
Накрая погледът й срещна неговия, тя се усмихна и подхвърли:
— Мечтай си, сладурче.
Той веднага се обърна към останалите от групичката, молейки се никой от приятелите му да не е забелязал какво беше станало току-що.
— Тук има нещо съмнително — каза Брайънт. — Служителката изглеждаше доста объркана, когато поисках да се срещна с професора. Ще дойде някой, но не мисля, че ще бъде самият той.
Изведнъж групичките започнаха да се разделят като Червено море, за да направят път на жената, която се задаваше срещу тях. Изглеждаше висока около метър и двадесет заедно с токчетата на обувките си, но беше целеустремена като куршум, който не би се спрял пред нищо. Пронизващите й очи заоглеждаха присъстващите и се спряха върху тях двамата.
— Мамка му, покрий се — каза Брайънт, докато тя вървеше към тях.
— Добър ден — каза тя и подаде ръка за поздрав.
Носът на Ким прие като лична обида силния й парфюм с аромат на ябълков цвят. Лицето й беше обградено от посивяващи ситни къдрици, а на носа й се крепяха очила, които сигурно беше откраднала от гардероба на Една Евъридж[2].
Брайънт стисна подадената й ръка. Ким не го направи.
— А вие сте?
— Госпожа Пиърсън, асистентката на професор Милтън.
Ясно, професорът беше твърде зает, за да се срещне с тях. Ако не успееха да научат нищо от асистентката му, щеше да им се наложи да бъдат по-настоятелни.
— Може ли да ви зададем няколко въпроса относно един от проектите на професор Милтън? — попита Брайънт.
— Съвсем накратко — отговори тя.
Не последва покана да отидат да разговарят на по-подходящо място. Явно жената наистина смяташе да им отдели съвсем малко време.
— Професорът се интересува от археологически разкопки, така ли?
Госпожа Пиърсън кимна утвърдително.
— Да, преди няколко дни получи разрешение да започне работа на терен.
— Какво точно се надява да намери? — попита Брайънт.
— Ценни монети, сержант Брайънт.
Ким повдигна едната си вежда.
— В някакво поле около Роули Реджис?
Госпожа Пиърсън въздъхна, като че ли й се налагаше да разговаря с непослушно двегодишно дете.
— Очевидно не сте запознати с богатствата, които крие заобикалящият ни регион. Чували ли сте за Стафордшърското съкровище?
Ким погледна Брайънт. И двамата поклатиха отрицателно глави.
Госпожа Пиърсън дори не се опита да прикрие презрението си. Явно според нея хората извън академичните среди бяха пълни еснафи.
— Една от най-значимите находки на нашето време беше открита преди няколко години в едно поле до Личфийлд. Повече от три хиляди и петстотин златни монети на стойност над три милиона паунда. Съвсем наскоро в Стоукон-Трент беше открито имане от сребърни денарии, датирани 31 години преди Христа.
Ким беше заинтригувана.
— Кой взема парите?
— Да вземем за пример скорошната находка в Бридън Хил, Устършър. Някакъв мъж с метален детектор беше открил римско злато, включително монети — и той, и фермерът, на когото беше земята, получиха по повече от милион и половина паунда.
2
Фиктивен образ на възрастна дама с лилава коса и ексцентрични очила и тоалети, създаден от австралийския комик Бари Хъмфрис. — Б.р.