— Порових се по темата, началство — обади се Стейси.
— Професор Милтън е подал молба за разрешително преди две години. Срещу неговата молба има подадени жалби от природосъобразно, политическо и културно естество. Засега не знам нищо повече.
— Продължавай да търсиш, Стейс. Брайънт, знаем ли кога жертвата е разговаряла с професора?
Брайънт извади лист хартия.
— Кортни ми изпрати по факса разпечатка от телефона му. Разговорът е проведен в сряда и е продължил десет минути, някъде около пет и половина следобяд.
Ким скръсти ръце.
— Добре, значи всичко, което знаем засега, е следното: жертвата е разговаряла с професора в сряда следобяд и сега единият от тях е мъртъв, а другият е в неизвестност.
На вратата се почука. На прага стоеше полицай.
— Какво има? — тросна му се тя.
Мразеше да я прекъсват по време на оперативка.
— Шефе, при мен ми има един господин, който иска да говори с вас.
Ким го погледна така, сякаш е полудял.
— Знам, шефе, но той настоява да разговаря точно с вас. Казва, че е някакъв професор.
Ким вече беше на крака.
— Брайънт, с мен — каза тя, като спря на вратата. — Стейси, разбери колкото можеш повече за тази местност.
Тя излезе и тръгна по стълбите. Брайънт почти успя да я настигне.
Долу я чакаше един мъж с посивяла брада и буйна прошарена коса.
— Професор Милтън?
Той спря да кърши ръце, само колкото да се здрависа с нея. Тя стисна за кратко ръката му и после го пусна.
— Моля, последвайте ме.
Ким го поведе по коридора към стая за разпити номер едно.
— Брайънт, обади се на колегите от отдела за издирване на изчезнали лица, за да не си губят повече времето. Мога ли да ви предложа нещо?
— Чаша чай със захар.
Брайънт кимна и затвори вратата след себе си.
— Доста хора се тревожат за вас, професоре.
Нямаше намерение тонът й да бъде такъв, сякаш му се кара, но не обичаше да губи времето на полицията. Средствата им така или иначе бяха оскъдни.
Той кимна разбиращо.
— Съжалявам. Не знаех какво да сторя. Едва преди няколко часа говорих с госпожа Пиърсън и тя ми каза за вашето посещение. Каза, че мога да ви имам доверие.
Ким се учуди, че дъртата вещица беше останала с подобно впечатление за нея.
— Къде бяхте? — попита тя.
Не беше точно въпросът, който й се искаше да зададе, но ако Брайънт беше до нея, щеше да й каже да се държи внимателно. Човекът видимо трепереше и ръцете му отново се бяха вкопчили здраво една в друга.
— В Бармът, в един малък семеен хотел. Просто трябваше да изчезна.
— Но в сряда сте били повече от щастлив. Госпожа Пиърсън потвърди това.
Той кимна и в този момент Брайънт влезе в стаята, понесъл две чаши в поставка от стиропор. Той седна и побутна едната от чашите към професора.
— През същия ден сте разговаряли с жена на име Тереза Уайът, нали? — продължи Ким.
Професор Милтън изглеждаше объркан.
— Да, госпожа Пиърсън спомена, че сте се интересували от това, но не зная какво общо има то със случилото се.
Ким нямаше никаква представа какво се е случило, но знаеше, че Тереза Уайът беше намерена мъртва.
— Бихте ли ми казали за какво искаше да разговаря с вас Тереза Уайът?
— Разбира се. Искаше да разбере дали приемам доброволци в проекта.
— Какво й отговорихте?
Той поклати глава.
— Не, казах й, че приемам доброволци само ако имат поне една завършена година в университет. Госпожица Уайът каза, че се интересува от археология, но нямаше никакво подходящо образование и със сигурност нямаше да има нужното време да го придобие преди началото на разкопките в края на месец февруари.
Ким усети как въодушевлението я напуска. Това не беше следата, която щеше да ги отведе при убиеца. Беше просто един безобиден разговор.
— Говорихте ли за нещо друго? — попита Брайънт.
Професорът се замисли.
— Попита ме също къде точно ще започнат разкопките, което ми се стори малко странно, понеже не беше точно по темата на нашия разговор.
"Да", каза си Ким. Това наистина беше малко странно.
— Какво се случи после? — попита Ким, като се сети за онова, което професорът беше казал по-рано.
Професор Милтън преглътна.
— Прибрах се вкъщи след работа, но Тес не дойде да ме посрещне, както обикновено.
Ким погледна Брайънт. Досън беше казал, че професорът отново е необвързан.
— Обикновено тя спи в кухнята, до купичката си с вода, но щом завъртя ключа в ключалката, веднага пристига, като маха с опашка.
"Аха, ясно", каза си Ким.