"ЩЕ СТАНЕ ИЛИ ПО ТВОЯ, ИЛИ ПО МОЯ
НАЧИН. ИЗБИРАЙ. НАЗДРАВЕ".
Той се отпусна на стола, вперил поглед в своя най-добър приятел и най-зъл враг.
Беше ясно какво се искаше от него. Някой искаше той да умре. Заедно със страха дойде и облекчението. Винаги беше знаел, че денят за разплата ще дойде, било то в този живот или в следващия.
Том разви капачката на бутилката и ароматът веднага достигна до носа му. Знаеше, че още първата глътка щеше да го убие. Не една глътка — той беше алкохолик, така че за него понятието "една глътка" не съществуваше. Ако отпиеше веднъж, щеше да изпие цялата бутилка, а това вече щеше да го довърши.
Ако направеше избора да умре по този начин, никой друг нямаше да страда. Жена му щеше да си помисли, че просто не е издържал, и това беше за предпочитане. С малко късмет тя дори нямаше да научи какво беше сторил. Дъщеря му не трябваше никога да разбира.
Той бавно надигна бутилката и отпи първата голяма глътка. Поколеба се за миг и отново доближи бутилката до устните си. Този път спря едва когато паренето в гърдите му стана непоносимо.
Хвана го моментално. След повече от две години, тялото му беше загубило тренинг и пламъкът на алкохола си проправи път през вените му право до мозъка.
Той отпи още една голяма глътка и се усмихна. Имаше и по-неприятни начини да умреш.
Отпи отново и се захили. Край на къпането на дъртаци. Край на насраните пелени. Край на бърсането на лиги.
Надигна бутилката и я изпи до половината. Тялото му гореше и той изпадна в еуфория. Чувстваше се така, сякаш любимият му футболен отбор мачкаше противниковия.
Край на тайните. Край на страха. Беше взел правилното решение.
Сълзите се стичаха по бузите му. Вътре в себе си Том се чувстваше щастлив, умиротворен, но тялото му го предаваше.
Бутилката застина на устните му, когато видя снимката, на която дъщеря му хранеше козите в зоопарка в Дъдли на шестия си рожден ден.
Той се вгледа в снимката с присвити очи. За пръв път забелязваше сърдития й поглед и учуденото изражение.
— Съжалявам, миличка — каза той на снимката. — Случи се само веднъж, кълна се.
Изражението й не се промени. " Сигурен ли си? "
Той затвори очи пред обвинението, но лицето й отново изплува пред очите му.
— Добре, може би не беше само веднъж, но не бях виновен аз, съкровище. Тя ме накара. Тя ме изкуши. Тя ме съблазни. Не можах да устоя. Не бях виновен аз.
"Но нали си голям? "
Том затвори очи, за да избегне връхлитащото го отвращение на детето му. Една сълза се плъзна надолу по бузата му.
— Разбери ме, моля те, тя отдавна беше навършила петнадесет години. Беше хитра и примамлива и аз просто не издържах. Не бях виновен аз. Тя ме съблазни и аз не можах да устоя.
"Била е все още дете. "
Том започна да скубе косата си в опит да облекчи болката.
— Знам, знам, но не беше дете. Беше едно коварно момиче, което знаеше как да получи това, което иска.
"Но онова, което си сторил след това, е непростимо. Мразя те, татко. "
Вече цялото му тяло виеше. Никога повече нямаше да види прекрасната си дъщеричка. Нямаше да го има, докато Ейми пораства голяма, и нямаше да може да я пази от момчетата. Никога повече нямаше да целуне меките й бузки и да хване детската й ръчичка.
Главата му падна напред и сълзите закапаха по краката му. С премрежения си поглед той видя пантофите, които беше обул, подарък от Ейми за деня на бащата. Върху тях беше избродиран образът на Хоумър Симпсън, любимия й анимационен герой.
"Не", крещеше съзнанието му. Трябваше да има и друг начин. Не искаше да умре. Не искаше да изгуби семейството си. Трябваше да им обясни.
Може би трябваше да отиде в полицията. Да си признае какво е направил. Не го беше направил сам. Не беше и вземал решението. Той просто се беше водил по останалите, защото беше млад и уплашен. Може да беше слаб и глупав, но не беше убиец.
Щяха да го накажат, разбира се, но поне щеше да види как расте дъщеря му.
Том избърса сълзите си и се взря в бутилката. Беше наполовина празна. О, Боже, как се молеше да не е твърде късно.
Докато слагаше бутилката обратно на масата, усети как някой рязко дръпна главата му назад, като го стискаше за косата.
Докато Том се опитваше да разбере какво се случва, бутилката падна на земята. Усети студения метал зад ухото си и ръката, притиснала врата му. Опита да се обърне, но върхът на острието проби кожата му.