Той облегна глава на седалката, затвори очи и изпъшка.
— Аха, започвам да го осъзнавам.
Брайънт се обърна към нея:
— Ще си остане между нас, нали, началство?
Ким поклати глава.
— Не давам обещания, които не мога да спазя — отговори честно тя.
— А на кого звъня преди малко? — смени темата той.
— На професор Милтън.
— Защо?
— Исках само да видя дали е на сигурно място при госпожа Пиърсън.
— Да бе, да — каза Брайънт, като се покашля.
Ким караше плътно зад колата пред себе си и наби спирачките в последния момент, за да не се блъсне в нея, когато тя спря. Трите платна на шосето се сливаха в две. Брайънт отново се вкопчи в дръжката над главата си.
— Добре, какво знаем за този случай?
— Мъж, в края на тридесетте, с прерязано гърло. Вероятно е самоубийство, току-виж по непредпазливост.
Ким завъртя очи към тавана. Черният хумор беше важен за запазване на здравия разум, но все пак…
— Сега накъде?
— Вляво покрай училището и трябва да го видим.
Ким взе завоя с рязка маневра, с която блъсна Брайънт във вратата. Продължи нагоре по стръмната улица и дръпна ръчната точно пред полицейските ограждения.
Малката квадратна веранда на къщата водеше право в дневната. На дивана седеше една жена полицай и успокояваше видимо разстроена свидетелка. Ким продължи към трапезарията, където беше и кухненският бокс.
— Исусе Христе — прошепна тя.
— О, това е само легенда — каза Кийтс.
Мъжът все още седеше на масата за хранене. Крайниците му бяха отпуснати, така че приличаше на парцалена кукла. Главата му висеше назад като откъсната и темето му почти се опираше между плешките на гърба. Приличаше на анимационен герой. Ъгълът, под който беше обърната главата му, изглеждаше почти комичен.
Според законите на физиката, вече трябваше да се е свлякъл на пода, но главата му, отметната назад над облегалката на стола, придържаше цялото му тяло подобно на закачалка.
Разкъсаната от острието рана зееше отворена и от нея се показваше жълтеникава мастна тъкан. Кръвта беше оплискала срещуположната стена и после се беше стекла по гърдите му като злокобен нагръдник. Гледката на подгизналите в червено тениска и спортни панталони и металната миризма, която се носеше от него, едва не я зашеметиха.
— Исусе Христе — обади се зад гърба й Брайънт.
Кийтс поклати глава.
— Единият от вас двамата има нужда от нов сценарист.
Ким не му обърна внимание, а се опита да запамети сцената. Надвеси се над тялото и погледна надолу. Очите на мъжа бяха широко отворени. Изражението на лицето му беше в пълен синхрон с ужаса, който го беше сполетял.
Тя забеляза празната бутилка на пода.
— Алкохол по това време на деня? — каза тя.
— Мисля, че едната половина е в стомаха му, а другата е по килима. Жалко. Една бутилка "Джони Уокър" със син етикет върви по стотачка и нагоре.
— Брайънт, ти…
— Отивам.
Брайънт се обърна и се отправи към дневната. Справяше се много по-добре от нея с разстроени жени. Тя обикновено ги разплакваше още повече.
Ким заобиколи тялото и огледа сцената от всеки възможен ъгъл. Наоколо нямаше нищо счупено и нямаше следи от борба.
Около нея се въртеше служител, облечен в бяло предпазно облекло.
— Инспектор Стоун, Кийгън може и да е твърде възпитан, за да те помоли да се отместиш, но аз не съм — каза Кийтс.
— Дръпни се, за да си свърша работата.
Ким стрелна с поглед Кийтс, но отстъпи назад и застана в ъгъла на стаята. Със задоволство установи, че подгъвът на единия му крачол се беше разшил, но заради проклетата прашинка любезност, която й беше останала, успя да се въздържи.
Кийгън направи няколко дигитални снимки, после извади еднократен апарат с лента и повтори процедурата.
— Портфейлът му е горе, така че изключваме обир — обади се Кийтс отстрани.
Ким вече знаеше това.
— Какъв е ножът?
— Предполагам, че е с пластмасова дръжка и двадесетсантиметрово острие — обикновен нож за хляб.
— Доста подробно предполагаш.
Той сви рамене.
— А може и просто да е същият окървавен нож, който стои в мивката.
— Мамка му, убит е със собствения си нож за хляб?
— Инспектор Стоун, не искам да прибързвам… — той сниши глас и се приведе към нея. — Но мисля, че сме свидетели на престъпление.
Ким погледна към тавана. Чудесно, днес всички бяха особено остроумни.
— Как е влязъл в къщата?
— Задната врата, която води към вътрешния двор, е била оставена отворена, за да може котката да влиза и излиза свободно.