"Невинен."
И защо? Защото момичето беше изпило няколко питиета. Нищо, че имаше единадесет шева, от единия до другия край, счупено ребро и посинено око. Сигурно си го е просила, щом е изпила няколко шибани питиета.
Ким забеляза, че ръцете й бяха започнали да треперят от гняв.
Според колегите й три от общо четири не беше зле. Не беше, наистина. Но не беше достатъчно. Не и за Ким.
Тя се наведе, за да огледа пораженията по мотора. Беше й отнело близо шест седмици да издири проклетите винтове.
Тя разхлаби гайката, намести я наново и пак завъртя ключа, този път само с палеца и показалеца си. В този момент телефонът й звънна. Тя изпусна гайката и скочи на крака. Толкова близо до полунощ със сигурност не й се обаждаха, за да й кажат нещо хубаво.
— Инспектор Стоун.
— Имаме труп, мадам.
Естествено. Какво друго би могло да се случи?
— Къде?
— Хагли Роуд, Стауърбридж.
Ким познаваше района. Беше точно на границата със съседите от Уест Мърсия.
— Да уведомим ли сержант Брайънт, мадам?
Ким се намръщи. Не понасяше обръщението "мадам"[1]. На тридесет и четири все още не беше готова да я наричат "мадам".
Представи си как колегата й влиза с неуверена крачка в някое такси пред вратата на "Кучето".
— Не, смятам аз да се заема с това — каза тя и затвори.
Ким се замисли за няколко секунди, след като изключи айпода си. Знаеше, че трябва да се отърси от упрека, което се четеше в погледа на Лора Иейтс; истински или не, тя го беше видяла. И не можеше да си го изкара от ума.
Никога нямаше да забрави, че правосъдието, в което тя вярваше, беше предало някого, когото трябваше да защити. Беше убедила Лора Йейтс да се довери както на нея, така и на правосъдната система, която представляваше, и Ким не можеше да се отърси от чувството, че Лора беше предадена. И от двете.
ГЛАВА 3
Четири минути след като затвори телефона, Ким вече потегляше със своя десетгодишен "Голф G77", който караше само когато пътищата бяха заледени или когато запалването на двигателя на мотоциклета й можеше да се сметне за обществено недопустимо действие.
Беше сменила скъсаните джинси с петна от машинно масло, грес и прах с черни панталони от дебел памучен плат и обикновена бяла тениска. Краката й бяха стегнати в черни лачени ботуши с нисък ток. Късата й черна коса не се нуждаеше от много внимание. Тя прокара набързо ръка през косата си и вече беше готова.
Човекът, при когото отиваше по работа, нямаше да забележи.
Караше колата на зигзаг, докато стигна до края на улицата. Беше й чуждо да управлява подобна машина. Колата беше сравнително малка, но Ким все пак трябваше да се съсредоточи, когато минаваше покрай паркирали коли.
Всичкият този метал около нея й се струваше твърде тромав, за да се движи в него.
Километър и половина преди да стигне до въпросното място, миризмата на изгоряло започна да се процежда през отворите на радиатора. Докато се приближаваше, миризмата се усили. Един километър по-надолу тя забеляза стълб от дим, който се издигаше косо над възвишенията на Клент. След още петстотин метра Ким вече беше сигурна, че е на прав път.
Полицейската служба на Уест Мидландс беше на второ място по големина след лондонската полиция и се грижеше за почти 2.6 милиона граждани.
Индустриалната част на средна Англия се простираше на север и на запад от Бирмингам и беше достигнала върха на промишленото си развитие още през викторианската епоха. Понякога я наричаха "Черната земя", защото почвата на много места наоколо беше почерняла от въглищата под нея. Деветметровата жила от въглища и руда беше най-дебелата по рода си в цяла Великобритания.
Днес районът беше на трето място по безработица в страната. Дребните престъпления зачестяваха, както и противообществените прояви.
Местопрестъплението се намираше точно до главния път, който свързваше Стауърбридж и Хагли — област, която обикновено не се славеше с висока престъпност. Най-близката до пътя къща представляваше постройка с големи прозорци от двете страни на входната врата, оградена от искрящо бели римски колони; стъклата на прозорците бяха поставени в мрежа от малки оловни рамки. Къщите по-надолу по пътя се намираха на по-големи разстояния една от друга и бяха значително по-стари.
Ким зави покрай огражденията на полицията и паркира между две пожарни коли. Без да казва нищо, тя набързо показа служебната си карта на полицая, който охраняваше района. Той кимна и повдигна предпазната лента, за да я пусне под нея.
— Какво се е случило? — обърна се тя към първия пожарникар, когото срещна.
1
Във Великобритания — обръщение към кралицата или към по-високопоставена жена, особено в армията и полицията. — Б.р.