Той погледна надолу към калцуните на краката й, а после и към своите необезопасени обувки. "Който бърза, бавно стига", каза си тя.
Ким сниши глас:
— Нека не започваме да си ги мерим, Том.
Той я погледна презрително, обърна й гръб и ядосано изхвърча от банята.
Ким отново насочи вниманието си към трупа.
— Ти щеше да победиш — обади се тихо Кийтс.
— А?
Очите му проблясваха от удоволствие.
— В меренето.
Ким кимна утвърдително. Беше наясно с това.
— Може ли вече да я махнем оттук?
— Само още няколко близки кадъра на гръдната й кост.
Докато казваше това, един от криминалистите насочи фотоапарат с обектив, дълъг колкото ауспух, към гърдите на жената.
Ким се наведе по-близо и видя по една следа над всяка гърда.
— От натиска?
— Така мисля. Първоначалният оглед не разкрива никакви други наранявания. Ще ти кажа повече след аутопсията.
— Някаква идея за часа на смъртта?
Ким не забеляза следи от сондиране на черния дроб, затова предположи, че беше използвал ректалния термометър, преди тя да пристигне.
Знаеше, че човешкото тяло изстива с 1.5 градуса през първия час. В последващите часове температурата обикновено спадаше с 1 до 1.5 градуса на час. Също така знаеше, че тези числа се влияят от много други фактори. Не на последно място от това, че жертвата беше гола и потопена във вече изстинала вода.
Той вдигна рамене.
— По-късно ще направя допълнителни изчисления, но не бих казал, че е станало преди повече от два часа.
— Кога ще можеш да…
— Имам една деветдесет и шест годишна жена, издъхнала, докато е спяла в креслото си, и един двадесет и шест годишен младеж, на когото още му стърчи игла от ръката.
— Нищо спешно, значи?
Той погледна часовника си.
— По обяд?
— В осем — върна му тя.
— Десет и нито минута по-рано — отговори недоволно той. — И аз съм човек, така че понякога имам нужда от почивка.
— Идеално — каза тя.
Точно времето, на което се беше надявала. Преди това щеше да успее да въведе екипа си в подробностите и да възложи на някого да я придружава.
Ким чу още стъпки по стълбите. Някой се приближаваше, дишайки тежко.
— Сержант Травис — каза тя, без да се обръща. — Слушам.
— Колегите претърсват района. Полицаят, който се отзова на обаждането, разпита някои от съседите, но те са разбрали какво е станало едва след като са чули сирените на пожарните коли. Сигналът е подаден от преминаващ шофьор.
Ким се обърна и кимна. Първият полицейски служител, пристигнал на местопрестъплението, беше свършил добра работа по отцепването на района, така че да улесни работата на съдебните следователи и първоначалния разпит на очевидците, но къщите се намираха твърде далече от пътя и на около декар една от друга. Това място със сигурност не беше Меката на любопитните съседи.
— Продължавайте — каза тя.
— Стъклото на задната врата е счупено и нападателят е влязъл оттам. Според доклада на пожарната предната врата на къщата е била отключена.
— Хм… интересно.
Тя кимна в знак на благодарност и се отправи надолу по стълбите.
Един от криминалистите оглеждаше коридора, а друг снемаше пръстови отпечатъци от задната врата. Върху кухненския барплот беше оставена маркова дамска чанта. Ким нямаше никаква представа какво символизираше златният монограм на закопчалката. Тя не беше по дамските чанти, но тази тук изглеждаше скъпа.
Трети криминалист влезе в стаята през вратата, която водеше към трапезарията. Мъжът посочи с брадичка дамската чанта.
— Нищо не липсва. Кредитните карти и парите в брой са непокътнати.
Ким кимна и се отправи към вратата на къщата. На излизане свали калцуните от обувките си и ги остави в другия кашон на пода в коридора. Всяка част от предпазното облекло щеше да бъде отнесена от мястото на престъплението, за да бъде изследвана за следи от веществени доказателства.
Тя мина под ограничителната лента. Един пожарникар щеше да остане на смяна, докато всички пламъци не бъдат напълно потушени. Огънят беше лукав и едно-единствено разпалено въгленче можеше за броени минути отново да възпламени всичко наоколо.
Тя спря до колата си и се опита да вникне в цялостната картина, която се разкриваше пред нея.
Тереза Уайът живееше сама. Нямаше признаци, че нещо е откраднато, нито дори докоснато.
Убиецът беше имал възможност да се измъкне незабелязано и е знаел, че тялото ще бъде открито най-рано на следващата сутрин, но въпреки това беше запалил пожар, за да привлече вниманието на полицията.