Сега Ким трябваше само да разбере защо.
ГЛАВА 4
В седем и тридесет сутринта Ким паркира мотоциклета си пред полицейския участък в Хейлсоуен, леко встрани от околовръстния път, който обикаляше цялото градче с малката му търговска улица и колежа. Участъкът беше почти залепен за сградата на районния съд; удобно, ако имаш да свършиш нещо, и кошмарно, ако искаш да ти платят текущи разходи за това.
Триетажната сграда беше сива и неприветлива, като всяко друго административно учреждение, което сякаш се опитваше да се извини на данъкоплатците за присъствието си.
Тя стигна до стаята на детективите, без да поздрави никого и без да я поздравят. Ким знаеше, че й се носи славата на студена, необщителна и безчувствена жена. Това повсеместно схващане изключваше възможността за размяна на учтиви баналности, което я устройваше идеално.
Както обикновено, беше първа, затова включи машината за кафе. В стаята имаше четири бюра, разположени две по две, едно срещу друго. Всяко бюро беше точно копие на срещуположното, с компютърен екран и разбъркани органайзери за документи.
Три от бюрата си имаха постоянни обитатели, само четвъртото стоеше празно след съкращенията преди няколко месеца. На него предпочиташе да се разполага самата тя, вместо в собствения си кабинет.
Стаята, обозначена с името на Ким, носеше освен това по-популярното наименование "Буркана". Представляваше един малък ъгъл на основното помещение, ограден с гипсокартон и стъкло.
Ким използваше кабинета си само за "индивидуални длъжностни напътствия" — с други думи, когато искаше да начука канчето на някого.
— Добро утро, началство — поздрави детектив Уд, докато се наместваше на стола си.
Въпреки че беше наполовина англичанка, наполовина нигерийка, Стейси никога не беше напускала Обединеното кралство. Гъстите й къдрици бяха постригани съвсем късо след последното разплитане на изкуствените треси в косата й. Гладката й кожа с цвят на карамел подхождаше добре на новата й прическа.
Работното място на Стейси беше чисто и подредено. Всички документи, които не се намираха в надписаните органайзери, бяха разпределени в изрядни купчини по горния ръб на бюрото.
Малко след това пристигна и сержант Брайънт, който измърмори едно, добро утро", след като хвърли поглед към "Буркана". Беше висок малко над метър и осемдесет и изглеждаше безупречно, все едно че майка му го беше облякла за неделното училище.
Сакото веднага се озова на облегалката на стола му. До края на деня възелът на вратовръзката му щеше да се свлече с няколко копчета по-надолу, яката му щеше да бъде разкопчана, а ръкавите на ризата му щяха да бъдат навити почти до лактите.
Ким забеляза, че той погледна към бюрото й, за да провери дали вече си е наляла кафе. Едва след това напълни за себе си чашата с надпис "Най-добрият таксиметров шофьор на света", подарък от деветнадесетгодишната му дъщеря.
Никой друг освен него самия не знаеше как беше подредено бюрото му, но на Ким все още не й се беше налагало да чака повече от няколко секунди, след като му поиска някой документ. Най-видното място на бюрото се заемаше от фотография в рамка на него самия и съпругата му, направена на двадесет и петата годишнина от сватбата им. В портфейла му беше скътана снимка на дъщеря му.
Сержант Кевин Досън, третият член на екипа й, не държеше снимка на близък човек на бюрото си. Ако му се приискаше да сложи снимка на човека, когото обичаше най-много, щеше да се наслаждава на собствения си лик през целия ден.
— Съжалявам, че закъснях, началство — каза Досън, като се настани на стола срещу Уд, така че вече всички бяха тук.
Не беше наистина закъснял. Смяната му започваше в осем сутринта, но Ким обичаше да идват по-рано, за да си направят оперативка, особено когато имаха нов случай. Тя не работеше по график и хората, които държаха работното време да се спазва, не се задържаха дълго в нейния екип.
— Ей, Стейси, ще ми пуснеш ли едно кафе или да? — попита Досън, докато проверяваше телефона си.
— За теб винаги, Кев — отговори му закачливо тя. — Както го обичаш, нали: дълго, силно и горещо?
— Ти ще пиеш ли едно? — попита я той, докато ставаше от стола си.
Досън много добре знаеше, че тя не близваше кафе.
— Сигурно си изморена, след като цяла нощ си се сражавала с чародеи — подхвърли той.
Стейси беше известна с манията си по онлайн играта " World of Warcraft"
— Всъщност, Кев, от една жрица ми падна магията да превръщам големи мъже в пълни смешници, но сякаш някой ме е изпреварил.