Досън се хвана за корема и се престори, че се превива от смях.
— Началство! — подвикна Брайънт през рамо. — Децата пак не слушат!
Той се обърна към двамата си колеги и им размаха пръст.
— Почакайте само майка ви да се прибере.
Ким завъртя очи към тавана и седна на празното бюро, нетърпелива да започнат.
— Добре, Брайънт, раздай показанията. Кев, излез на дъската.
Досън взе маркера и застана до бялата дъска, която заемаше цялата стена в дъното на помещението.
Докато Брайънт разпределяше докладите, тя им разказа за последното развитие на събитията.
— Жертвата ни се казва Тереза Уайът, на четиридесет и седем години, дълбоко уважаван директор на частна мъжка гимназия в Стауърбридж. Неомъжена, без деца. Живяла е комфортно, но не твърде разточително, и до момента не знаем да е имала врагове.
Кев нанасяше информацията под формата на списък със заглавие "Жертва".
Телефонът на Брайънт иззвъня. Той каза само няколко думи, върна слушалката на място и се обърна към Ким.
— Уди иска да те види.
Тя не му обърна внимание.
— Кев, сложи още една графа: "Престъпление". Не е намерено оръжието, нищо не е откраднато, засега нямаме никакви веществени доказателства или улики.
— Следваща графа: "Мотив". Обикновено убиват хората заради нещо, което са направили, нещо, което правят в момента, или нещо, което възнамеряват да направят. Доколкото ни е известно, жертвата ни не е била замесена в каквато и да било престъпна дейност.
— Хм… началство, главният инспектор иска да те види.
Ким отпи още една глътка от прясно приготвеното си кафе.
— Вярвай ми, Брайънт: няма да ме хареса, преди да съм си изпила кафето. Кев, аутопсията ще приключи в десет. Стейс, събери колкото можеш повече информация за жертвата. Брайънт, свържи се с училището и ги уведоми, че ще ги посетим.
— Началство…
Ким допи кафето си.
— Спокойно, мамо, отивам.
Тя изкачи стълбите до третия етаж по две наведнъж и почука леко, преди да влезе.
Главен инспектор Удуърд беше набит мъж, на когото му оставаха няколко години, докато навърши шестдесет. Имаше съвършено гола глава и гладка кафява кожа, резултат от разнообразното му родословие. Черните панталони и бялата му риза бяха безупречно изгладени и всички ръбове бяха на правилните места. Очилата за четене, които се крепяха на върха на носа му, не успяваха да прикрият умората в очите му.
Той й махна с ръка да влезе и посочи един стол с изглед към стъклената витрина, в която беше изложена пълната му колекция от умалени модели на автомобили.
На долния рафт се намираше сбирката от избрани класически английски модели, а на горния беше изложена колекция от полицейски автомобили от различни исторически периоди. Имаше модел на "MG ТС" от четиридесетте години, "Форд Англия", класически черен полицейски микробус, както и един "Ягуар XJ40", който стоеше на почетното място по средата.
Вдясно от стъклената витрина, здраво окачена на стената, имаше снимка на Уди, който се здрависва с Тони Блеър. До нея имаше снимка на най-големия му син, облечен в пълна парадна униформа, точно преди да замине да служи в Афганистан. Същата униформа, с която беше облечен на погребението си, петнадесет месеца по-късно.
Уди затвори телефона и моментално взе в ръка стрес топката, която стоеше на края на бюрото му. Дясната му ръка стисна и после отпусна мекото топче. Ким си даде сметка, че в нейно присъствие той доста често посягаше към него.
— Какво знаем до момента?
— Почти нищо, сър. Тъкмо нахвърляхме събраната информация, когато ме повикахте.
Кокалчетата му побеляха около топката, но той реши да подмине намека.
Тя погледна надясно покрай главата му, към перваза на прозореца зад него, където стоеше най-новият му проект. Беше модел на "Ролс Ройс Фантом", но работата по него не беше напреднала изобщо през последните няколко дни.
— Чух, че си имала сблъсък с инспектор Уортън?
Явно някой вече беше разгласил новината.
— Разменихме си любезности край трупа.
Нещо в модела не беше точно както трябва. Междуосието й се струваше твърде дълго.
Той стисна още по-силно топката.
— Неговият началник се свърза с мен. Подадена е официална жалба срещу теб и неговият отдел иска случая.
Ким завъртя очи към тавана. На отворкото явно не му стискаше сам да си решава проблемите.
Тя надви желанието си да се пресегне към модела на "Ролс Ройс", за да поправи грешката в конструкцията, и се въздържа.
Погледът й се плъзна встрани и тя срещна очите на своя началник.
— Но няма да го получи, нали, сър?