— Колби! — Даяна почервеня. Беше способна да го удуши. Само един поглед към лицето на майка й й подсказа, че всичко се е провалило.
— Какво бебе? — Анджела оживено се обърна към дъщеря си. — Не ми казвай, че вече си бременна? За Бога, Даяна. След като си взела решение, си го изпълнила до край, така ли? Поздравления, скъпа, мислех, че не можеш да се отпуснеш и да заживееш истински.
— Майко, нека ти обясня…
— Няма нужда от обяснения. Ти си на тридесет и четири, а не на осемнадесет. Толкова съм развълнувана. — Анджела прегърна дъщеря си, а после и Колби. — Това е най-щастливият момент в живота ми. Веднага щом се прибера у дома, се записвам на курс по плетене. Нямам търпение да започна да плета мънички шушони.
Очите на Колби се смееха, докато наблюдаваше Даяна през русата, къдрава глава на майка й.
— Кой би се сетил — попита тихо той, — че тъщите са толкова различни?
Даяна не знаеше да се смее ли или да плаче. Спаси се и от двете неща, когато видя Брандън да слиза по стъпалата.
— Ей, татко, там вътре са готови — извика Брандън. — Вие двамата трябва да влизате.
— Идваме — Колби прегърна Даяна и я притегли към себе си.
Тя се облегна на него, чувствайки как коленете й омекват.
— Колби, абсолютно сигурен ли си, че искаш да го направиш?
— Шегуваш ли се? Майка ти ще ме убие, ако се откажа.
Половин час по-късно Колби целуна Даяна и я постави на предната седалка на джипа. Той докосна пръстена на лявата й ръка.
— Изглеждате страхотно, госпожо Савагар. Дяволски секси. Нямам търпение да ви заведа в леглото.
— Ще трябва да проявите малко търпение, господин Савагар. Брандън ми каза, че в къщата ще ни чакат няколко души.
— Няколко… какво? — Колби беше стъписан. Обърна се да потърси Брандън, който крачеше към една малка червена двуместна мазда. Анджела Прентис го следваше по петите.
— Брандън.
— Да, татко? — Брандън му хвърли поглед през рамо.
— Кой чака в къщата?
— Не знам със сигурност. Казаха ми, че няколко души искат да ви поздравят. Това е всичко, което знам, честна дума. Той покани Анджела на предната седалка в малката кола. — Може би семейство Торп и онзи, собственикът на хранителния магазин. Не е кой знае какво!
— Не е кой знае какво — Колби изръмжа, докато влизаше в джипа до Даяна. — Имах други планове за този следобед. Последното нещо, което ми се прави е да пийвам със семейство Торп и Макдонълд.
Оказа се, че ще пие пунш и ще яде сватбена торта не само със семейство Торп, но и с Макдонълд, и с цялото население на Фулбрук Корнърс. Всички в града, в това число и Маргарет Фулбрук, се явиха на приема в чест на втората сватба на Савагар.
Трета глава
— Какво, по дяволите, става тук? — Колби прокара нервно пръсти по косата си и се втренчи в насъбралото се множество от около двеста души, които се тълпяха край предния двор на старата къща на леля Джес.
— Според мен в града имаш повече приятели, отколкото си мислел — измърмори Даяна и излезе от колата. — Не стой така и престани да недоволстваш. Ела и се забавлявай на собственото си празненство.
Щом хората разбраха, че младоженците са пристигнали, настъпи оживление. Група мъже заобиколиха Колби, докато той бавно излизаше от джипа. Повечето жени се втурнаха да поздравяват Даяна, която се усмихваше до колата.
Спектър ядно лаеше от задната площадка, където го бяха вързали, докато трае церемонията.
— Това твое куче наистина подивява — рече с усмивка Ивлин Торп и поздрави Даяна. — Ако не беше вързано, нямаше да можем да организираме всичко това. След като сте тук вече, сигурно ще се успокои.
— Спектър не е свикнал с толкова много хора. Става агресивен — обясни Даяна и се запъти към задната част на къщата, за да успокои раздразненото си куче.
— Сещам се за още една такава персона — отбеляза Ивлин. Тя погледна през рамо към Колби, който беше обграден от група мъже. — Надявам се, че Колби не се обижда така. Взех решението на момента. Но щом обявих, че имам намерение да направя малък прием за вас двамата, всички в града пожелаха да дойдат.
— Много мило от ваша страна. — Даяна отвори мрежестата врата и се спря, щом Спектър се втурна към нея. Той бързо се увери, че тя е добре, след което наостри големите си уши към тълпата.