Колби се усмихна, което учуди не само Даяна, но и госпожа Гримли.
— Да, госпожо, така беше. Но нямаше да напиша нито една книга, ако не бяхте вие. Никога не съм си мислел, че ще ви го кажа, но сега е моментът: благодаря за всичките часове, през които ми набивахте в главата английската литература и граматика.
Ейда Гримли засия.
— Моля, Колби. Очаквам с нетърпение следващата ти книга.
— Ето те и теб, татко. Търсех те. — Брандън махна от тълпата. Носеше малък пакет, а Спектър го следваше по петите. Кучето ближеше остатъците от глазура от сватбената торта по муцуната си.
— Какво е това? — попита Колби, сочейки с поглед пакета в ръцете на сина си.
— Подарък. — Брандън почака, докато госпожа Гримли се отдалечи. После погледна Даяна някак извинително. Обърна се към баща си със съвсем сериозно изражение.
— Татко, преди да ти връча сватбения подарък, струва ми се, че трябва да си поговорим като баща и син.
— Така ли? — Колби иронично вдигна вежди.
— Боя се, че е така. — Брандън се изкашля многозначително. — Разбирам, че въпреки всички наши разговори за мъжката репродуктивна система, въпреки всичките лекции за достойнствата на мъжа, който знае как да каже „не“, въпреки всички предупреждения за това колко е трудно на мъжа да спре, когато вече е започнал, и че е по-добре да свърши като използва ръката си, така да се каже, в някои случаи…
— Брандън, ти си единственият ми син и наследник, но ако искаш да доживееш зрялата възраст на двадесетте години, най-добре е да прекратиш тази пледоария.
— Остави ме да говоря, татко. За твое добро е. Както казах, въпреки всичките наши разговори за контрола на раждаемостта и как да си държим ципа затворен, изглежда всичко е било въздух под налягане.
— Брандън…
— Сигурно си представяш колко се изненадах, когато Даяна ме уведоми, че ще си имам братче или сестриче.
— Сине, предупреждавам те, търсиш си майстора. — Ярка червенина бавно покриваше лицето на Колби.
Брандън не му обърна внимание, в красивите му кафяви очи светеше игриво пламъче.
— Сега, когато съм особено развълнуван, че ще ставам батко, чувствам за мое задължение като твой син да запълня някои празнини в знанията ти, които напоследък станаха драстично явни. — Той оживено подаде пакета, увит в цветна хартия. — Заповядай. Сватбен подарък от твоя син, купен от подбуди, които ти си възпитал в мен.
Даяна леко се усмихна, докато наблюдаваше как Колби развива пакета. Знаеше, че Брандън само го дразни и последното нещо, което й се искаше, беше да развали комичната ситуация. Но все още трудно можеше да проумее кое в бременността й беше забавно. Тя се опитваше да я приеме. Мислеше, че с помощта на Колби щеше да се справи, но не беше се научила да си прави шеги с нея.
Колби разкъса опаковъчната хартия и се загледа в книгата в ръцете си.
— Боже, Брандън, много мило от твоя страна. Напомни ми да ти благодаря по-късно, когато нямаме свидетели. — Той се усмихна и на шега замахна с юмрук към сина си.
Брандън се засмя и избягна удара.
— Знаех си, че ще ти хареса, татко. Ти винаги си умеел да учиш нещата от книгите.
— Я да видя. — Даяна се приближи и надникна иззад рамото на Колби. Прочете на глас заглавието. — „Пълен справочник на отговорния мъж за съвременния секс“.
— Не се тревожи — весело рече Брандън. — Има много картинки.
— Добре е, че очаквам още едно дете — обърна се Колби към Даяна, — защото Брандън почти няма шансове да оцелее до следващата седмица.
— Най-после сами. Помислих си, че тези хора никога няма да си тръгнат — заяви Колби няколко часа по-късно и започна да разкопчава ризата си.
— Какво? — извика Даяна от банята. — Не чух какво каза.
— Казах, че си помислих, че този проклет прием никога няма да свърши.
— Много мило от страна на Ивлин Торп, че го организира за нас. Изненада ли се, че толкова много хора дойдоха?
— Стъписан е може би по-точно. Сигурно са дошли само защото са разбрали, че ще има безплатно пиене и торта.
— Дойдоха да видят теб, Колби. Те искаха да те поздравят. Ти си местната знаменитост, ако все още не си разбрал. Какво е чувството да се върнеш след двадесет години във Фулбрук Корнърс и да откриеш, че си легенда?
— Дяволски странно, ако искаш да знаеш. И не се поддавай на всичките тези усмивки и сърдечни ръкостискания. Някои от хората, които днес щедро раздаваха благопожелания, са същите, които навремето не искаха да излизам с дъщерите им и с нетърпение очакваха да свърша в затвора след двадесет години.