Колби изглежда се изморяваше вече от този въпрос.
— Напоследък много хора ме питат. — Той сурово погледна Даяна, която му го беше задавала много по-често от когото и да било. — Отговорът е прост. Търсех спокойно място да завърша книгата, върху която работя. Освен това, исках да взема решение за къщата. Мисля, че след края на лятото ще накарам Броктън да я обяви за продан.
Джил кимна неубедително. Обърна се към Даяна и се усмихна.
— А вие дойдохте в това затънтено кътче на Орегон за лятната си отпуска, нали?
Преди да кимне любезно на Джил, Даяна стрелна Колби с поглед.
— Точно така. Взех си отпуск от работата в „Карутърс и Иейл“. През последните четири години, през които работих за компанията, не съм имала много почивни дни, затова си помислих, че мога да отсъствам цялото лято.
— Какво работите в „Карутърс и Иейл“? — попита Ивлин.
— Завършила съм счетоводство и бизнес администрация. Работя като инспектор в отдел.
Колби усети хладната прецизност в тона на Даяна и разбра, че по този начин прикрива яростта си към „Карутърс и Иейл“. Тя едва ли не се отказа от поста си, когато разбра, че шефовете й нямат намерение да повишат една жена във висшето управление. Прекият й началник, Арон Краун, я беше накарал да си вземе неплатен отпуск.
Жена, която винаги е слагала на първо място кариерата си, трудно можеше да понесе шока от такава явна полова дискриминация на работното място.
Но сега, когато беше бременна, помисли си Колби, Даяна щеше да разбере, че има и по-важни неща в живота от кариерата, които си струват. Преди двадесет години, когато разбра, че ще става баща на деветнадесет, той научи този урок по по-трудния начин. Децата по някакъв начин променят приоритетите в живота на човека.
— Заповядай, Ивлин — рече Колби и подаде на госпожа Торп чаша вино. На Даяна подаде чаша минерална вода. — Даяна възнамерява да потърси работа през есента, но напоследък се наложи да направи някои промени в плановете си. Ние ще се женим.
Даяна ужасена извърна глава. Красивите й тюркозено-златисто-зелени очи го стрелнаха.
— Поздравления — възкликна Ивлин. Очевидно не забеляза изражението на Даяна. Или може би беше прекалено любезна, за да покаже, че го е забелязала. — Колко вълнуващо.
— Много добре, Савагар — рече Джил и се усмихна, после вдигна чашата си с уиски за наздравица. — Едно ще ти кажа, сега проявяваш много повече разум, отколкото последния път.
— За двадесет години разбрах как трябва да се правят нещата — с ирония отвърна Колби.
— Извинете ме, ще отида да нагледам вечерята. — Даяна скочи на крака и чашата й с минерална вода изхвърча.
— По дяволите — измънка тя и се зае да попива течността с малка салфетка за коктейл.
Спектър, нейното огромно кафяво куче, се надигна и отиде до масата да пробва вкуса на минералната вода.
— Махни се от пътя ми, чудовище — заповяда Колби на кучето, което както обикновено не му обърна внимание. — Даяна, аз ще се погрижа да почистя. Ти иди да провериш яденето.
Тя кимна бързо, усмихна се в знак на извинение пред Джил и Ивлин и се втурна към кухнята.
— Тя добре ли е? — загрижено попита Ивлин.
— Нервна е покрай женитбата — поверително обясни Колби. — Даяна не се е омъжвала и според мен е решила, че не може да се справи. Може би аз някак я накарах да вземе решение днес следобед.
— Склонен си да вземаш инициативата и да действаш, както си знаеш — отбеляза Джил. — Какво те накара да опиташ отново, след като почти двадесет години вече си самотен баща?
Колби се поколеба, после бавно се усмихна.
— Помислих си, че е интересно човек да пробва и като несамотен баща.
Ивлин премигна.
— О, ти възнамеряваш да имаш друго семейство?
— Колкото се може по-скоро — непринудено отвърна Колби, привършвайки с почистването. От кухнята се дочу тракане на съдове. Даяна изпусна тигана на пода. Той разбра, че тя е чула думите му. — Даяна е на тридесет и четири. Биологичният часовник е от значение. Не можем да чакаме и да пропиляваме времето си.
— Е, както чувам, ти си се справил много добре с момчето си — рече Джил. — Чух, че се видял с Маргарет Фулбрук, докато бил в града.
— Старата вещица импровизира среща, когато Брандън отиде в града с Даяна. Като разбрах, се подразних. — Беше меко казано. — Но може би, е било за добро. Колкото и да не ми харесва, старицата му е баба. Предполагам, че има право да се запознае с нея.
— Чух я да ти казва на погребението на Синтия, че не желае да вижда нито теб, нито внука си. И че никога няма да получиш и едно пени от нея.