— Не планирайте нищо в близкото бъдеще — каза Колби. — Тя все още обмисля дали желае да се върне на работа там, където няма перспектива за жените.
Арон премигна и присви очи. Насочи поглед към Даяна.
— Всички ние, които сме в бизнеса, в един или друг момент трябва да преминем през етапа, когато пропускаме повишение. Трудно е, но е част от корпоративния живот. Винаги има и следващ път. Сигурен съм, че след година-две, управлението ще даде шанс и на Даяна за израстване в кариерата. Между другото, надявах се, че мислиш да прекъснеш отпуската си, Даяна. Винаги си била здравомислещ човек. Толкова дълго отсъствие от работа не е добре за кариерата ти.
— Всъщност, исках да говоря с теб точно за това, Арон.
Той засия от удоволствие.
— Страхотно. Това е нещото, за което искам да говоря и аз най-много, за завръщането ти във фирмата. Както ти казах, липсваше ни в офиса. Кога можеш да започнеш?
— Най-рано на първи септември — хладно отвърна Колби. Суровият му поглед възпря Даяна да му противоречи.
— Та това е чак след месец. — Арон изглеждаше дълбоко разочарован.
— Колби трябва да приключи книгата, върху която работи — обясни Даяна, подразнена от това, че Колби отговори вместо нея. Тя се оживи. — Предполагам, че мога да се върна в Портланд малко по-рано, отколкото планирах.
— Не, няма да се връщаш по-рано. — В гласа на Колби се долавяше строгост и хладина.
Даяна побесня, но запази самообладание. Последното нещо, което искаше, е да провокира спор, който ще я изложи пред Арон Краун. Имиджът беше всичко в бизнеса. Трябваше да запази своя имидж на хладна, спокойна и компетентна жена, която владее брака си, както и кариерата си. Тя се усмихна учтиво.
— Ще ти се обадя, когато изясня плановете си — рече тя на Арон. Няма защо да го кара да си мисли, че е нетърпелива, помисли си тя.
— Ще чакам — бързо отвърна Арон и я потупа по рамото. — Очаквам с нетърпение да работим отново заедно, Даяна. Бива си те. Дяволски те бива. Сигурен съм, че с малко повече опит зад гърба си, ще достигнеш върха. Сега се пази и приятен меден месец. Обади ми се, веднага щом изясниш плановете си. — Усмихна се на Колби високомерно и се отдалечи към компанията си. Колби погледна Даяна ядосано.
— Знаеш ли какво ти трябва?
Тя облиза устни. Не можеше да разбере настроението му.
— Какво?
— Практика.
Тя го погледна неразбиращо.
— В какво?
— В изкуството да бъдеш съпруга. Цяло чудо е, че не забрави името ми, за разлика от факта, че си омъжена за мен.
Даяна овладя порива си за шега.
— Съжалявам — измънка тя и прикри усмивката си със салфетката. — Бях неподготвена. — А не биваше да се чувства неподготвена, помисли си тя. В този ресторант често идваха служители на „Карутърс и Иейл“. Беше го предложила на Колби по навик. Наистина не беше изненадващо, че срещна Арон тук тази вечер.
Колби я изгледа с унищожителен поглед.
— Откога работиш за този пуяк?
— Около четири години. — Тя не пожела да противоречи на мнението на Колби за Арон Краун.
— Как си могла да го понесеш? Той е просто един лицемер.
— Лицемерите и пуяците често се срещат в корпоративния свят. — Даяна вдигна рамене нехайно. — Просто се научаваш да работиш с тях. Да не искаш да ми кажеш, че такива няма в сферата на книгоиздаването?
Колби въздъхна.
— Имаме си и такива. Но поне не се налага да изпълнявам нарежданията им от девет до пет, всеки Божи ден. Имам вземане-даване с тях само от време на време. През останалото време ме оставят на мира и аз мога да работя.
— За съжаление, в моя свят е малко по-трудно да ги избягва човек.
— Точно този пуяк можеш да избягваш доста лесно. Просто не се връщай на работа при него. Как така се появява тук тази вечер? Даяна вдигна рамене.
— Това е един от любимите му ресторанти.
— Разбирам. — Погледът на Колби беше по-студен от всякога. — Да не би двамата с него да сте идвали тук често преди?
Даяна вдигна учудено глава, доловила в гласа му директна мъжка ревност.
— Имали сме няколко делови обяда тук, но това е всичко. Казах ти вече, че с Арон сме колеги, а не… не нещо друго.
— Защо да не сте нещо повече от колеги? — Колби явно провокираше следваща битка. — Той изглежда е от тези, които биха легнали с някоя от изпълнителните си директорки, ако имаше тази възможност.
Даяна бавно се усмихна.
— Не излизам с пуяци.
Колби се успокои. Но устните му останаха леко изкривени.
— Ти само работиш с него?
— Както ти обясних, понякога не може да се избегне.
Когато Даяна завъртя ключа на вратата на апартамента си в града, Спектър я чакаше. Той размахваше тежката си опашка весело за поздрав. Облегна се на крака й и хвърли на Колби гневен поглед.