Изглежда Даяна проявяваше разбиране по отношение на писането му. Тя го оставяше да твори и не се оплакваше. Отиде в града с буика си, за да прибере пощата и да напазарува. През целия ден остави Колби да пише.
Хубавото на това да си женен за целенасочена делова жена е, че тя не те отрупва с въпроси за работата ти помисли си Колби, докато пийваше кафе. Тя умееше да се забавлява и без помощта на мъж.
Когато най-после той изключи малкия компютър късно същата вечер, разбра, че е станало време за вечеря. Колби се изправи, протегна се и подуши уханието от кухнята. Ориз и пържени зеленчуци. Някой ден щеше да се наложи да седне с Даяна и да й покаже как да ползва готварската книга.
Имаше много неща, на които искаше да я научи.
Той погледна през прозореца към малката спортна количка на Брандън и реши да покаже на Даяна как да се забавлява. От разказите й за себе си той беше разбрал, че е била ощетена през юношеските си години.
— Искаш ли да отидем до водопада „Окованата жена“ с колата и да го направим тази вечер? — попита Колби, докато влизаше в кухнята.
Даяна извърна глава, изумено.
— Да искам какво?
— Добре ме чу. — Той си взе една бисквита и крема сирене. — Каза ми, че в училище никога не си излизала на срещи. Обзалагам се, че никога не си преживявала тръпката да правиш любов на задната седалка.
Даяна вдигна поглед към тавана.
— Признавам, че съм пропуснала този специален ритуал на младостта.
— Не се тревожи, не е късно. — Той се облегна на плота и взе да дъвчи бисквитата. Усмихна се, защото знаеше, че идеята я заинтригува. — Ще отидем с маздата.
— Колата на Брандън няма задна седалка — отбеляза тя сдържано, докато режеше на ленти зеления пипер. — Нали щеше да използваш задна седалка?
— Със сигурност няма да вземем твоята кола. Много скучна е. Колата на Брандън е стилна. Освен това, става и на предната седалка.
— Имал си доста опит в онзи корвет, когато си бил ученик в гимназията, така ли е?
Колби я погледна замислено.
— Трудно ми е да си спомня. Минаха двадесет години. Но мисля, че ще си спомня веднага, щом паркирам колата.
Даяна се изкиска. Беше прекрасен кикот. Колби се взря в нея, осъзнавайки, че никога не я беше чувал да се смее така.
— Обзалагам се, че всичко ще си спомниш и то много бързо.
— Ей, да не се оплакваш? Каза ми, че не си имала възможност да излизаш с лоши момчета. И винаги си се чудела защо си пропуснала това. Е, аз ще запълня празнината в образованието ти.
— Как мога да откажа на такова великодушно предложение?
— Побързай и сложи вечерята на масата. Обзема ме въодушевление само като си помисля за скоростите на колата на Брандън.
— Боже, този проклет механизъм ще ме осакати, преди да свършим — изръмжа Колби два часа по-късно. — Трябва да съм си изгубил ума, за да предложа такова нещо.
— Може би просто си изгубил тренинг. — Даяна лежеше в скута му, сгушена между него и волана. Тя го погледна игриво, докато той се опитваше да си намери удобно място върху седалките.
— Според мен, проблемът е, че са уголемили предните седалки на съвременните коли. — И по този начин са повишили фактор „фрустрация“, помисли си той. Усещаше сладките заоблени задни форми на Даяна, които предизвикателно натискаха възвишението в дънките му. Усещането го възпламеняваше, но той почти не можеше да мърда.
— Да пуснем радиото, а? — попита Даяна. — Навремето имах приятелка, която излизаше с момчета като теб, та тя казваше, че винаги пускали радиото.
— Не мога да достигна нито ключа за запалването, нито копчето на радиото.
— Аз мога. — Даяна се изви в скута му.
— О! Жено, внимавай! — Колби изруга, когато опашката й натисна чувствителните му слабини. — Имам бъдещи планове за тази част от анатомията си.
— Съжалявам. — След миг колата се изпълни с езическия ритъм на рок музика от някаква далечна станция. — Ето, така е по-добре. Не трябва ли да си запалиш цигара сега?
— Не пуша — отвърна той и си пое дълбоко въздух, докато тя се наместваше между бедрата му. — Никога не съм пушил.
— О. Ами черно кожено яке? Не трябва ли да си облечен с такова яке?
— От двадесет години не съм имал такова яке.
— Проклятие. — Даяна се оживи. — Е, поне имаш дънки. А сега трябва да ме светнеш за това как ще го направим, и как искаш да ме докосваш, и как утре сутрин ще продължаваш да ме уважаваш, след като сме стигнали до края.
— За жена, която никога не е преживявала такова нещо, ти със сигурност знаеш доста.