Еди се намръщи пресилено.
— Откакто ти си замина с онзи черен корвет преди двадесет години, не се е появявало нищо такова. Повечето от хлапетата, които се движат с коли, карат карамос като моя или четири по четири. Може да е някой външен. Някои от, да кажем, Викстън, който е чул, че на Ривър Роуд става екшън. Ако искаш, ще поразпитам.
— Ще съм ти задължен, Еди. — Колби се изправи — Благодаря за бирата. Аз ще тръгвам. Казах на Даяна, че излизам за около час.
— Съпругите май си падат по скандалчета, а? Обичат да държат мъжа под чехъл.
Колби вдигна рамене.
— Нямам нищо против.
Докато изричаше думите, осъзна, че това е самата истина. Нямаше нищо против Даяна да знае къде е, докато не е с нея. Със сигурност той самият искаше да знае къде е тя, докато не беше с него.
— Променил си се — забеляза Еди, докато вървяха с Колби край къщата.
— Всички се променяме.
— Но мисля, че си все така твърд като преди.
Колби се усмихна.
— Преди двадесет години не бях толкова твърд, Еди. Просто бях много по-млад. Не знаех какво искам от живота. А сега знам.
— А това прави ли нещата по-различни?
Колби го погледна. Еди обикновено не задаваше философски въпроси.
— Дяволски по-различни.
— Как? Мислиш, че си по-твърд сега, защото знаеш какво искаш ли?
— Може да се каже и така, Еди. Когато мъжът нареди приоритетите си, той е наясно кое си струва и кое не. И може да запази енергията си за важните неща.
Еди дълго вървя и мълча. Те приближиха маздата, паркирана на автомобилната алея. Еди намести камуфлажното кепе върху русата си коса.
— Аз имам някои нови приоритети напоследък.
— Радвам се да го чуя. — Колби отвори вратата на колата и седна зад волана.
Еди прокара ръка по покрива.
— Захванах се с нещо наистина добро този път, Колби. Наистина добро.
Колби вдигна поглед, след като включи двигателя.
— Страхотно.
Еди се приближи. В гласа му се долавяше вълнение.
— Нещо горещо, Колби. Наистина горещо. Може да се окаже най-важното, ударът, който чакам.
— Желая ти късмет. — Колби наистина му го желаеше, но знаеше, че Еди Спунър щеше да търси своя удар в живота до деня на смъртта си. Звездните мигове на Еди винаги се разпадаха, преди още да се докосне до тях.
— Ще видиш — рече Еди тихо, но твърдо. — И ти, и всички останали в този затънтен град. — Той отстъпи от колата. — Ще се оглеждам за черния корвет.
— Благодаря ти. Доскоро. — Колби превключи на скорост и прекара колата по коловозите и през дупките на автомобилната алея на Еди. Осъзна, че има желание да избяга от лунното гробище. Тук не бяха погребани само стари коли. Много неосъществени мечти бяха погребани в двора на Еди Спунър.
Колби шофираше по безлюдното шосе и си мислеше за съдбата, късмета и приоритетите.
След малко той усети, че нещо става с шосето. И когато разбра причината, изсумтя и неохотно спря в страни от пътя. Защо винаги през нощта се пукаше гума и то на пет мили от най-близката бензиностанция?
Колби изключи двигателя и потърси фенера. Беше инструктирал Брандън винаги да го носи в жабката. После излезе от колата и унило огледа омекналата задна гума.
— По дяволите.
Щеше да закъснее. Надяваше се тя да не се притесни. След онази идиотщина на Ривър Роуд тя стана някак нервна. Е, поне Спектър беше с нея. Каквото и да говореше за глупавото куче, то можеше да защити Даяна.
Колби извади инструментите, които му трябваха, за да смени гумата.
Тъкмо махаше последните конзоли, когато тежкият стар кадилак на Маргарет Фулбрук спря на пътя зад него. Светлините му осветиха маздата. Хари Гедж отвори вратата и замислен излезе от колата. Беше сам.
Колби беше коленичил до гумата, но в ръката си държеше френския ключ. Хари се запъти към него. Бяха минали двадесет години, но той знаеше, че Хари е отмъстителен.
— Е, — провлече Хари, когато спря на около метър. — Нещо си зает, както виждам.
— Ще се забавя малко. — Колби продължи да работи, но с края на окото си наблюдаваше едрия мъж.
— Кадилакът ще остане тук, докато смениш гумата — рече Хари. — Фаровете му ще ти помогнат да виждаш по-добре.
— Благодаря — измънка Колби и пусна последната конзола в главината.
— Не на мен трябва да благодариш. Благодари на старата госпожа Фулбрук. Тя ме инструктира да не ти създавам никакви проблеми. — Хари се облегна на бронята на кадилака, тъмен и огромен силует зад облака от светлините на фаровете.
Колби не отговори. Помисли за миг и мушна френския ключ така, че извади спуканата вътрешност на гумата.
— Чу ли, Савагар? Казах, че старата госпожа Фулбрук не иска да ти създавам неприятности.