— Чух.
— Знаеш ли защо не иска неприятности? — попита Хари оживено.
— Не.
— Страхува се, че няма да й позволиш да вижда твоето момче. Странно, а? Двадесет години изобщо не се поинтересува от хлапето. Изведнъж той се появява в града и тя е очарована от него. Сигурно е заради очите му. Досущ като на Синтия. Спомняш ли си тези очи, Савагар?
Колби не отговори. Искаше му се да хване френския ключ, но и с двете си ръце наместваше резервната гума. Помисли си, че щом Маргарет Фулбрук го е инструктирала да не влиза в схватка с него, то Хари Овена щеше да се подчини. Хари винаги изпълняваше нарежданията на Фулбрук.
— Старата Фулбрук си отива — продължи Хари. — Някой ден ще гушне букета. Напоследък я болят белите дробове. Лекарят не може да открие нищо. Но нали знаеш какво е да те болят дробовете?
Колби вдигна резервната гума и започна да я завинтва.
Точно тогава Хари скочи от сянката към светлините на кадилака със завидна за големината му бързина.
Колби пусна гумата и се извърна като се опита да се изправи на крака. Но не беше достатъчно бърз. Хари стовари юмрука си, в който държеше дълга тръба.
Както едно време, помисли си Колби. Докато се извърташе той избягна удара от тръбата върху главата си, но тя се стовари върху ребрата му. Прониза го болка. Той се простря на шосето и се изтърколи на една страна.
— Ето ти кофти удар, кучи синко — изръмжа Хари и отново замахна с тръбата. — От двадесет години чакам този момент.
Вторият удар мина на косъм от рамото на Колби. Той се вдигна на крака накуцвайки, в този момент пръчката удари настилката. Колби бързо отстъпи назад. Огромният мъж отново го нападна.
Този път Колби избегна удара, но все още не беше стабилен. Успя да удари Хари с юмрук в огромното шкембе. Но Хари се стовари върху него и го събори на земята.
Колби едва удържаше тежестта на другия. Когато и двамата паднаха, Колби се хвърли настрани. Хари замахна с юмрук, защото ръката му, която държеше тръбата остана под тялото му. Месестата му ръка сграбчи лицето на Колби и той видя искри пред очите си.
Но Хари загуби предимство на земята. В продължение на няколко секунди лежеше като кит на сухо и дишаше тежко. Колби се изправи.
Без да губи време той се възползва от ситуацията. С основата на дланта си удари Хари в рамото. Онзи изкрещя пръстите му се свиха в спазми и изпуснаха тръбата.
Колби я ритна надалеч и се отдръпна. Той дишаше тежко и наблюдаваше как Хари бавно сяда.
— Да кажем, че сме квит — рече Колби, усещайки болката в тялото си.
Хари мълчеше. Той стана, мина край Колби, който не го изпускаше от очи, и тромаво тръгна към кадилака. Бавно се вмъкна на шофьорското място и тресна вратата след себе си.
Голямата кола потегли по пътя, издавайки сякаш стенание от претоварване на двигателя. Колби трябваше да скочи настрани от пътя му. След миг той взря поглед в задните светлини на колата.
Някои неща никога нямаше да се променят във Фулбрук.
Спектър вдигна глава от огромните си лапи и се прозя въпросително, докато Даяна крачеше напред-назад във всекидневната. Тя погледна кучето.
— Преча ли ти?
Спектър премигна сънливо и отново положи глава върху лапите си. Знаеше кога да си затваря устата. Но остана с отворени очи, за да наблюдава Даяна.
— Досега трябваше да се е прибрал. Ако се напива с онзи Еди Спунър, кълна се, ще му дам да разбере, когато се появи. — Тя гневно погледна кучето. — Разбираш ли, че аз дори не знам дали не излиза с момчетата и не остава с тях до полунощ. Той ми е съпруг, а аз не знам и половината за него от това, което трябва да знам. Сигурно съм била не на себе си, за да се омъжа за него толкова бързо.
Спектър помаха опашка един-два пъти в знак на съгласие.
— О, ти си предубеден. Не хареса Колби още щом го видя.
Спектър бързо наостри и свали уши. Повдигна муцуна в очакване и обърна глава към външната врата.
Даяна проследи погледа му. След няколко секунди чу шум от двигателя на маздата. Въздъхна от облекчение и се почувства отмаляла. Побърза към външната врата, отвори я силно и изхвърча на входната площадка.
— Крайно време беше да се прибереш, Колби Савагар — обяви тя звънливо, когато вратата на колата се отвори.
— Къде беше? Знаеш ли колко е часът? Почти полунощ. Изкара ми ума. Каза, че излизаш за около час.
— Приятно ми е да знам, че съм ти липсвал — рече Колби и бавно излезе от колата. С една ръка се подпря на вратата. — Между другото, не е станало полунощ. Едва десет часа е.
— Е, имам чувството, че е по-късно. Какво прави? Посети местната кръчма с Еди и няколко стари приятелчета ли?
— Случайно срещнах един стар познайник, след като си тръгнах от Еди. Но той не ме почерпи с бира. — Колби тресна вратата на колата и се запъти към входната площадка.