Даяна присви очи.
— Какво ти има? Пиян ли си?
— Не, госпожо. — Колби се държеше с ръка от едната страна. Очите му оставаха в сянка. — Винаги ли когато се прибера късно, ще ме подлагаш на инквизиция’?
— Не знам — отвърна Даяна. — Не зная какво се прави в такава ситуация. Не трябва ли точно това да правят съпругите.
— По дяволите, ако знам. Минаха двадесет години откакто за последен път имах съпруга. — Той стъпи на най-долното стъпало и изкриви лице от болка.
— Колби, това е нелепо. Къде беше?
— Навън — лаконично заяви той и се заизкачва по стъпалата.
— Какво си правил?
— Нищо.
— Помогни ми, Колби, аз… — Тя избухна, ужасена от гледката на лицето му. — Какво се е случило?
— Казах ти, срещнах случайно с един стар познайник — Колби успя да се усмихне. — Или по-скоро той ме срещна.
Даяна го погледна ужасена.
— Кой?
— Хари Овена.
— О, Боже. — Тя се отърси от моментния шок и се спусна да хване ръката на Колби.
Той си пое дълбоко въздух.
— Внимателно, скъпа. Боли ме повече, отколкото преди.
— О, бедничкият ми Колби. Какво ти направи това копеле? Как смее да те удря така? Ще взема адвокат. Ще се обадя на полицията. Ще го пратя в затвора до края на живота му. Дай да ти помогна. Подпри се на мен.
Устните му се изкривиха иронично.
— Ако се облегна, и двамата ще се проснем на площадката. Успокой се. Мога и сам да вляза вътре. Нали успях да довърша смяната на гумата и шофирах до тук?
— Трябвало е да сменяш гума в това състояние? — Даяна беше бясна. — Какво се е случило? Къде си бил?
— На връщане от Еди Спунър. Наложи се да спра и да сменя гумата. Хари минавал наблизо и видял, че имам проблем. Почувствал се задължен да спре и да усложни проблемите ми.
— Трябва да го шибат с пръчка. Виж какво ти е сторил. Ти кървиш.
— Ожулих се малко, когато паднах на шосето.
— Съборил те е на шосето? Колби, няма да търпя такова нещо. Няма да допусна някой да се отнася с теб така.
— Така ли? — Колби я погледна с изучаващ поглед, докато тя го водеше през вратата.
— Няма да позволя. Ще се обадя на адвоката утре сутрин и ще осъдя този дебел овен. Как смее да се отнася с теб така?
— Има ми зъб отдавна. Разказах ти за времето, когато го натупах преди двадесет години.
— Това не му дава право да те бие по този начин. О, Колби, само се погледни — възкликна тя отчаяно. — Кървиш и едва се движиш.
— Удари ме в ребрата с тръба.
— Тръба? — Даяна беше ужасена. — Трябва да отидем на лекар.
— Мисля, че нямам нищо счупено — бързо отвърна Колби. — Просто имам нужда от малко почивка.
— Трябва да отидеш на лекар — твърдо заяви Даяна. — Ще те закарам.
— Скъпа, мисля, че няма да мога да издържа да се друсам в колата повече — тихо каза Колби. — Всъщност, дори не знам дали ще мога да изкача тези стъпала до леглото. Ще ми помогнеш ли?
Даяна погледна загрижено стъпалата.
— Може би е по-добре да останеш тук долу на дивана. Ще донеса от банята нещо да дезинфекцирам раните. Ще ти донеса таблетки, които използвам при менструални болки. Може да помогнат.
— Сигурна ли си? Последното нещо, което ме интересува сега, са менструални болки.
— Добре действат и при главоболие — увери го тя. — Ще ги донеса няколко таблетки. Седни тук. Не искам да се опитваш да изкачваш стълбите.
Колби седна на дивана с нейна помощ. Хвана се за ребрата и я погледна с изражение на благородно страдание.
— Много съм ти благодарен, скъпа.
Даяна се зае да намества възглавниците, за да му е по-удобно.
— Просто не мога да повярвам, че човек може да направи такова нещо. Какво нищожество е този Хари!
— Споделям чувствата ти. — Той внимателно легна на дивана, като тихичко стенеше.
— Не мърдай. Връщам се веднага.
— Не се притеснявай. Никъде няма да ходя.
— Сигурен ли си, че няма да издържиш да те закарам до града до дежурния лекар?
— Повярвай ми, това ще ме съсипе.
— Може би ще успея да повикам лекар тук.
— Няма шанс. Фулбрук е поизостанал във времето, но обзалагам се, че местните лекари са усвоили най-новата медицинска практика и не ходят по домовете.
— Мога да извикам линейка.
— Не, няма да извикаш линейка.
Даяна се поколеба за миг. Искаше й се да намери лекарска помощ. После се втурна нагоре по стълбите към банята, за да потърси медикаменти за първа помощ.
През следващия час тя се постара да е удобно на Колби и проклинаше Хари Гедж. Колби търпеливо понасяше болката, но очевидно тя беше непоносима.
— Извини ме, че ти се развиках, когато се прибра — помоли тя смирено, докато приготвяше чайник с чай за него.