Выбрать главу

Даяна присви очи.

— Какво ти има? Пиян ли си?

— Не, госпожо. — Колби се държеше с ръка от едната страна. Очите му оставаха в сянка. — Винаги ли когато се прибера късно, ще ме подлагаш на инквизиция’?

— Не знам — отвърна Даяна. — Не зная какво се прави в такава ситуация. Не трябва ли точно това да правят съпругите.

— По дяволите, ако знам. Минаха двадесет години откакто за последен път имах съпруга. — Той стъпи на най-долното стъпало и изкриви лице от болка.

— Колби, това е нелепо. Къде беше?

— Навън — лаконично заяви той и се заизкачва по стъпалата.

— Какво си правил?

— Нищо.

— Помогни ми, Колби, аз… — Тя избухна, ужасена от гледката на лицето му. — Какво се е случило?

— Казах ти, срещнах случайно с един стар познайник — Колби успя да се усмихне. — Или по-скоро той ме срещна.

Даяна го погледна ужасена.

— Кой?

— Хари Овена.

— О, Боже. — Тя се отърси от моментния шок и се спусна да хване ръката на Колби.

Той си пое дълбоко въздух.

— Внимателно, скъпа. Боли ме повече, отколкото преди.

— О, бедничкият ми Колби. Какво ти направи това копеле? Как смее да те удря така? Ще взема адвокат. Ще се обадя на полицията. Ще го пратя в затвора до края на живота му. Дай да ти помогна. Подпри се на мен.

Устните му се изкривиха иронично.

— Ако се облегна, и двамата ще се проснем на площадката. Успокой се. Мога и сам да вляза вътре. Нали успях да довърша смяната на гумата и шофирах до тук?

— Трябвало е да сменяш гума в това състояние? — Даяна беше бясна. — Какво се е случило? Къде си бил?

— На връщане от Еди Спунър. Наложи се да спра и да сменя гумата. Хари минавал наблизо и видял, че имам проблем. Почувствал се задължен да спре и да усложни проблемите ми.

— Трябва да го шибат с пръчка. Виж какво ти е сторил. Ти кървиш.

— Ожулих се малко, когато паднах на шосето.

— Съборил те е на шосето? Колби, няма да търпя такова нещо. Няма да допусна някой да се отнася с теб така.

— Така ли? — Колби я погледна с изучаващ поглед, докато тя го водеше през вратата.

— Няма да позволя. Ще се обадя на адвоката утре сутрин и ще осъдя този дебел овен. Как смее да се отнася с теб така?

— Има ми зъб отдавна. Разказах ти за времето, когато го натупах преди двадесет години.

— Това не му дава право да те бие по този начин. О, Колби, само се погледни — възкликна тя отчаяно. — Кървиш и едва се движиш.

— Удари ме в ребрата с тръба.

— Тръба? — Даяна беше ужасена. — Трябва да отидем на лекар.

— Мисля, че нямам нищо счупено — бързо отвърна Колби. — Просто имам нужда от малко почивка.

— Трябва да отидеш на лекар — твърдо заяви Даяна. — Ще те закарам.

— Скъпа, мисля, че няма да мога да издържа да се друсам в колата повече — тихо каза Колби. — Всъщност, дори не знам дали ще мога да изкача тези стъпала до леглото. Ще ми помогнеш ли?

Даяна погледна загрижено стъпалата.

— Може би е по-добре да останеш тук долу на дивана. Ще донеса от банята нещо да дезинфекцирам раните. Ще ти донеса таблетки, които използвам при менструални болки. Може да помогнат.

— Сигурна ли си? Последното нещо, което ме интересува сега, са менструални болки.

— Добре действат и при главоболие — увери го тя. — Ще ги донеса няколко таблетки. Седни тук. Не искам да се опитваш да изкачваш стълбите.

Колби седна на дивана с нейна помощ. Хвана се за ребрата и я погледна с изражение на благородно страдание.

— Много съм ти благодарен, скъпа.

Даяна се зае да намества възглавниците, за да му е по-удобно.

— Просто не мога да повярвам, че човек може да направи такова нещо. Какво нищожество е този Хари!

— Споделям чувствата ти. — Той внимателно легна на дивана, като тихичко стенеше.

— Не мърдай. Връщам се веднага.

— Не се притеснявай. Никъде няма да ходя.

— Сигурен ли си, че няма да издържиш да те закарам до града до дежурния лекар?

— Повярвай ми, това ще ме съсипе.

— Може би ще успея да повикам лекар тук.

— Няма шанс. Фулбрук е поизостанал във времето, но обзалагам се, че местните лекари са усвоили най-новата медицинска практика и не ходят по домовете.

— Мога да извикам линейка.

— Не, няма да извикаш линейка.

Даяна се поколеба за миг. Искаше й се да намери лекарска помощ. После се втурна нагоре по стълбите към банята, за да потърси медикаменти за първа помощ.

През следващия час тя се постара да е удобно на Колби и проклинаше Хари Гедж. Колби търпеливо понасяше болката, но очевидно тя беше непоносима.

— Извини ме, че ти се развиках, когато се прибра — помоли тя смирено, докато приготвяше чайник с чай за него.