— Де да можех, Мили, но днес трябва да свърша това резюме.
— Не разбирам защо — директно отвърна Мили. — Седи си тук, от деня, в който ти излезе в отпуск.
Даяна се облегна на въртящия се стол и замислено се вгледа в приятелката си.
— Разбирам. Имаш ли някаква представа защо?
— Разбира се. Ела да обядваме и ще ти обясня — оживено рече Мили.
Даяна се поколеба и се изправи.
— Става.
Петнадесет минути по-късно двете седяха в един оживен ресторант, където се хранеха хора от бизнеса. Даяна сложи на масата менюто си.
— Добре, Мили, казвай. Защо всичко в офиса е в такава бъркотия?
— Просто е за обяснение. Ще ти дам три възможности да познаеш, като първите две не се броят.
— Не искам да познавам, Мили.
— Добре, ще ти кажа направо. Нещата спряха в деня, когато си тръгна и оттогава едва-едва кретат. Краун просто се опитваше да свързва двата края, докато те чакаше да се върнеш. Той изостави повечето от важните дела, като се надяваше, че ще се върнеш скоро. Изобщо не очакваше, че ще забавиш толкова дълго. Не осъзнаваше, че така ще се разстроиш, че не получи повишение. Това го шокира неимоверно.
Даяна се намръщи.
— Сигурно е знаел как ще се почувствам, след като не получих повишението.
Мили се усмихна със съжаление.
— Ти не разбираш психиката на мъжа бизнесмен, милинка. Признавам, че и аз невинаги я разбирам, но след като си тръгна някои нюанси в мисленето на Краун станах съвсем ясни.
— Например?
— Например фактът, че той искрено е вярвал, че ще останеш дори, след като са ти отказали повишение. В края на краищата, настоящата ти работа е добра. Ти си стигнала по-далеч от другите жени служителки в „Карутърс и Иейл“ и според него трябва да си дяволски благодарна. Винаги си демонстрирала лоялност към компанията. Винаги си се старала за имиджа на шефа. Ти си идеалната делова жена. Как е могъл да знае, че дълбоко в себе си ще се обидиш, когато ти отказаха повишение?
— Какво е очаквал, че ще направя? — попита Даяна.
— Да продължиш да играеш ролята на трудолюбива и вярна служителка, и да си благодарна, че си стигнала толкова далеч — отвърна Мили.
Даяна се втренчи в нея и без да иска на лицето й се появи малка, печална усмивка.
— Не ти ли напомня за класическата роля на добра и вярна съпруга, която благодари на звездите, че има венчален пръстен?
Мили се усмихна.
— Точно това очакват мъжете от жените в света на бизнеса, да се държат като съпруги. Ние трябва да се обличаме добре, но сме длъжни да проявяваме почтителност към мъжете, да работим здраво и да нямаме твърде много изисквания. А в някои случаи, мъжете шефове дори се сърдят, когато им откажеш да легнеш с тях. Но най-вече, ние трябва да си знаем мястото и да си стоим там. Хайде, Даяна, и на теб, както и на мен, всичко това ни е известно. Ти не си наивна.
— Знам. Но си мислех, че нещата ще са различни с Арон Краун. Той винаги е изглеждал толкова отзивчив.
— Причината, поради която Арон се издигна толкова бързо през последните четири години и взе и теб със себе си, е защото ти му помогна да си изгради легендарен имидж. Истината е, че той е просто още едно хубаво лице. Такъв е, какъвто е, защото има хора като теб, които да правят имиджа му.
— Осъзнавам го, но въпреки това си мислех, че ще получа това, което исках от споразумението.
— Няма изгледи. Присвоил си е лаврите в отдела ни. И ти, и аз, знаем, че не е човек, който би отстъпил славата си. Защо ръководството да те повишава, когато те вярват, че заслугата е на Краун? Освен това, кой би повярвал, че благодарение на една жена са се случили всичките тези промени?
— Признавам, че ми беше любопитно как ще се справи Арон без мен, но честно казано, предположих, че ще намери някой, който да ме замести.
— Той не е търсил друг — отвърна Мили.
— Толкова сигурен ли е бил, че ще се върна?
— Да. Толкова. И е бил прав, нали?
Даяна бавно се усмихна.
— В известна степен.
— Какво означава тази усмивка?
— В живота ми настъпиха някои промени, откакто напуснах „Карутърс и Йейл“, Мили.
— Знам. Омъжила си се. Нека ти кажа, че това му дойде като шок. Той беше стъписан, когато научи.
— Това не е единствената промяна. Бременна съм.
Мили остана с отворени уста.
— Какво?
— Добре ме чу. Върнах се в „Карутърс и Йейл“, защото исках да работя, докато се роди детето. После ще напусна окончателно.
Очите на Мили светнаха и се засмяха.
— Краун знае ли?
— Не. Но съм сигурна, че ще разбере, когато започна да нося дрехи за бременни в офиса.
— И няма да се върнеш да работиш за „Карутърс и Йейл“, след като родиш?
Даяна поклати глава.
— Няма начин. След отпуската си нямах намерение да се връщам. Търсех си работа. Защо ще поискам да работя тук постоянно? За жените няма бъдеще в „Карутърс и Иейл“.