— Не можеш да ми сториш това, малка уличнице.
Той посегна към нея. Даяна се стъписа щом усети ръката му върху рамото си и изпищя, повече от изненада, отколкото от болка. Когато се обърна, видя Колби на вратата зад Арон.
— Махни ръцете си от нея, копеле такова — изръмжа Колби. Той влезе през вратата и се нахвърли върху Арон Краун.
Седма глава
— Колби, не, не го удряй. Не искам да те наранят отново. — Даяна сграбчи ръката на съпруга си. Той я отблъсна като мръсно коте.
— Ах ти проклет… — Заслепен от ярост, изкрещя Арон, когато Колби го завъртя и го сграбчи за рамото.
Но Колби изглежда не усети удара, а блъсна Арон към стената. Краун се удари в нея с тъп звук и се свлече на колене.
— Вземай си нещата — каза Колби на Даяна. — Вземи всичко, което ти трябва. Няма да се връщаш повече тук. — Той я погледна така, сякаш очакваше спор.
Даяна нищо не каза. Облече се, събра няколко свои лични вещи от чекмеджетата на бюрото и взе чантата си. После хвана една червена писалка и написа оставката си върху доклада, който подготвяше за Арон.
Краун се надигна като се подпираше на стената. Той хвърли на Колби яростен поглед и изсъска:
— Ще си платиш за това.
— Няма начин — нехайно отвърна Колби. — Ако решиш да се обадиш на ченгетата, кажи им, че си малтретирал съпругата ми, преди изобщо да те докосна. Ако пропуснеш да им обясниш това, ще го направя аз. Хайде, Даяна, да се махаме оттук.
— Не можеш да си тръгнеш, Даяна — изсъска Арон. — Ако сега си тръгнеш, гарантирам ти, че никога повече няма да работиш нито тук, нито където и да било в този град.
Даяна го погледна.
— Това да не е някаква игра на показване на мускули? Ти не можеш да ми попречиш да си намеря работа извън „Карутърс и Иейл“. А и аз не обичам игричките на показване на мускули, Арон. Досадни са ми. — Тя се запъти към вратата. Колби вървеше плътно зад нея.
— Прав бях за теб — изкрещя Арон. — Ти не заслужаваше онова повишение. Добре, че преди два месеца убедих ръководството да не те повишава. Казах им, че не си готова за него. Казах им, че си поредната прелетна птица, която не се интересува от дългосрочна кариера и че си напълно доволна от положението си.
Даяна се извърна.
— Ти си казал на ръководството, че не съм готова за онова повишение? Затова не ми дадоха длъжността?
— Прав бях като го направих, нали? Ти го доказа. Избяга и се омъжи за първия срещнат, а сега мислиш единствено как да се прибереш рано у дома, за да чукаш новия си съпруг. Не си интересна за ръководството. Ти си само една тридесет и четири годишна стара мома, която най-после откри редовния секс. Очевидно не можеш да му се наситиш.
Колби понечи да се обърне към Арон. Даяна го спря като го хвана за ръката. Този път той се поколеба.
— Аз ще се оправя — твърдо отвърна тя. Усещаше, че мускулите му са напрегнати, но той не се опита да спори. Спря и я изчака да отиде на няколко фута от Арон.
— Имам новина за теб — спокойно каза тя, в очите й блестеше гняв. — Аз отивам у дома, не само, защото искам да съм със своя съпруг. Отивам си, за да се подготвя за детето, което чакам. А ти си съвсем прав. Те и двамата са много по-важни от работата ми в „Карутърс и Йейл“.
Той я беше зяпнал.
— Ти си бременна? Бременна?
— Точно така, Арон. Върнах се в „Карутърс и Иейл“, защото имах нужда от краткосрочна работа. Докато се подготвя да се оттегля окончателно. Хайде, Арон. Какво очакваше? Нали не си очаквал, че ще се върна, за да работя на пълен работен ден за теб? След това, което се случи преди няколко месеца. Тогава разбрах, че тук няма бъдеще за мен. Изобщо не възнамерявах да се връщам, докато не забременях.
— Защо, малка…
— Довърши и ще откъсна езика ти и ще ти го напъхам в устата. — Гласът на Колби беше равен.
— Махайте си — изкрещя Арон. — И двамата. Хайде. Махайте се оттук.
— Тръгваме си — спокойно отвърна Колби. Хвана Даяна за ръка и я поведе към вратата.
Изведнъж на Даяна й се прииска да напусне веднага. Но когато забеляза любопитните лица в коридора, тя не се стърпя и им се усмихна дръзко.
— Оставям го на вас с моите почитания. Не му се доверявайте прекалено много.
— Ние чухме — рече Мили. — Значи той е възпрепятствал повишението ти. Като си помисли човек, всичко е ясно. Той не може да си позволи да те загуби, Даяна. Достатъчно умен е, за да го е разбрал.
Вратата зад Даяна се затвори с трясък.
— На принц Краун не му е забавно — забеляза Мили и се усмихна на приятелите си. — Късмет, Даяна. Ще ни липсваш.
— Искаш да кажеш, че ще липсва на Арон Краун — измънка един мъж. — Краун беше свикнал да разчита на Даяна, за да го спасява. Обзалагам се, че няма да издържи и шест месеца без нея. Особено, когато никой от нас няма да се съгласи да му сътрудничи.