— Добра идея за организиране на залагания в офиса — каза някой. — Мисля да поставя началото на залагания за „Познайте датата, когато Арон Краун ще бъде изхвърлен поради некомпетентност“. Кой ще се включи?
Докато Колби водеше Даяна по коридора, тя чу как бившите й колеги се спускат да залагат в най-новата игра в офиса.
Колби мълчеше, докато излязат от сградата. Проговори едва, когато стигнаха до колата й в гаража.
— Знам, че си разстроена, че завръщането ти в „Карутърс и Иейл“ не се получи — заговори той дрезгаво и взе от ръката й ключовете, след което се намести до нея в колата. — Но е за добро. Нали чу този идиот, съвсем съзнателно е попречил на повишението ти.
— Какво те накара да дойдеш в офиса днес, Колби? — тихо го прекъсна тя. Беше толкова напрегната, че ръцете й трепереха.
— Знаеш ли защо съм тук? — Той изкара буика от гаража на улицата.
— Искаше да се увериш, че изпълнявам нарежданията ти и се прибирам у дома на време. Може би ще ти е интересно да узнаеш, че днес възнамерявах да си тръгна точно в четири и половина. — Тя стисна пръсти, опитвайки се да овладее треперенето.
Колби изсумтя:
— Може би наистина си мислела да си тръгнеш на време, но не съм сигурен, че щеше да го направиш.
— Щях да го направя. Арон ме малтретираше, както се изразяваш, защото тъкмо му бях заявила, че повече няма да работя извънредно.
— Всичко приключи. Не желая да говорим повече за това.
— Това ли е краят? — хладно попита тя. — И не желаеш да го обсъдим, искаш да оставим тази тема?
— Има ли за какво да си говорим още? Ти няма да се връщаш в „Карутърс и Йейл“. Собственоръчно написа оставката си. Не съм те карал.
— Знам. — Тя замълча.
— Даяна?
— Да?
— Да не възнамеряваш да мълчиш, само заради случилото се днес? — Нейният отговор не го интересуваше много.
— Сам каза, че не желаеш да говориш за това?
— Но няма да спреш да мислиш и да анализираш, да се нервираш от случилото се, нали?
— Колби, моята кариера е поставена на карта.
— Само това ли ти идва на ум?
Обзе я гняв. И последната частица от ценното й самообладание се изпари. Тя рязко се извърна на седалката, а от очите й хвърчаха искри.
— Не мисля само за това. — Даяна с усилие се удържаше да не повиши тон. — Много си мисля и за това да си омъжена за човек, който изглежда не разбира колко е важно за мен да мога да се издържам сама. След като разсъждавах над това до умопобъркване, се замислих и за детето, което нося, и се опитах да кроя планове за бъдещето, което никога не бях очаквала.
— Спокойно, скъпа. Напоследък ти се събра доста.
— Доста ли? Така ли го наричаш? Не използваш правилната дума за това, което чувствам напоследък. Нека ти обясня какво преживявам. Колби, аз едва се побирам в дрехите си. В продължение на петнадесет години нося размер петнадесети, а само след няколко седмици няма да мога да закопчавам нито полите си, нито дънките си. Разглеждах книгите за бременни в книжарницата и разбрах, че не мога да се справя с болката. За Бога, облива ме студена пот, когато зъболекарят ми слага обезболяващо.
— Уплашена си, нали? — попита той внезапно, проявявайки неочаквано разбиране. — Една от причините, поради които се реши да се върнеш на работа, докато се роди детето, е че си си внушила, че ще успееш да не мислиш за това, което ти се случва.
Тя затвори очи и си пое дълбоко въздух.
— Да, страхувам се. И си прав, че работата би ми помогнала да се справя. Но не страхът е най-лошото. Това, което ме влудява, е ужасното усещане, че изобщо не мога да се владея.
— Знам.
— Не, не знаеш. Защото ти се владееш. Винаги си се владял. Но погледни ме само, Колби. Загубих контрол над кариерата си, над тялото си, над моето бъдеще, дори над сънищата си.
— Скъпа, вече ти казах, че от години сънувам онези сънища за пещерата. Те са безсмислени.
— Е, но за мен имат някакъв смисъл. Започват да ме плашат. Не е естествено да имаш един и същ сън с някого другиго. Имам ужасното предчувствие, че тези наши сънища са някак свързани с факта, че съм бременна.
— Въобразяваш си — успокояващо рече Колби. В очите й напираха сълзи. Тя ги избърса с опакото на ръката си.
— На всичкото отгоре, изгубих самообладание. Виж само тези глупави сълзи.
Колби я погледна загрижено, докато вкарваше буика в гаража на апартамента.
— От бременността жените стават чувствителни. Не се тревожи за това.
— Той каза, да не се тревожа. — Даяна рязко отвори вратата и изскочи навън. На път за асансьора тя избърса сълзите си. — Да не се тревожа. Животът ми се разпада, а той ми казва да не се тревожа.