Колби я настигна. Прегърна я през рамо и я притисна към себе си, докато натискаше бутона на асансьора.
— Както казах, стресът ти влияе. През последните няколко месеца преживяваш доста промени.
— И ти също — рязко отвърна тя. — Но ти не се разпадаш.
— Даяна, и ти не се разпадаш. Просто си малко напрегната.
Тя му хвърли унищожителен поглед и сълзите отново нахлуха в очите й.
— Искаш ли един съвет, Колби? Не казвай нищо повече.
Той не отвърна, само нежно я въведе в асансьора.
— Знаеш ли какво ти трябва, да си вземеш един хубав, горещ душ, да си облечеш халата и да пийнеш чаша чай или нещо подобно, докато сервирам вечерята на масата. Денят ти беше труден и имаш нужда от почивка.
— Колби, предупреждавам те. Ако кажеш още нещо, може да изкрещя. Не се отнасяй с мен като с някакъв глупав, превъзбуден и празноглав идиот.
Той се усмихна.
— Никога не съм твърдял, че си идиот. А и ти не си глупава. Е, може да си малко превъзбудена в момента, но това е съвсем разбираемо.
— Така ли? — попита тя с опасно изражение на лицето.
— Разбира се. — Той я погали с ръка. — Виж само какво ти се случи през това лято. Загуби работата си. Забременя. Беше принудена да се омъжиш за човек, когото едва познаваш.
— Не бях принудена да се омъжа за теб — прекъсна го тя разярено.
Той леко и заплашително я разтърси.
— Хайде, скъпа, и двамата знаем, че се почувства длъжна да се омъжиш за мен заради бебето.
— Не се омъжих за теб заради бебето — рече тя и сама се изненада от ледения си тон.
— Напротив — противопостави се той. — Не ти дадох никакъв избор и ти съвсем мъдро стигна до извода, че бракът е единственото разумно решение при създалите се обстоятелства.
— Колби, ще престанеш ли, моля те? Не съм се омъжила за теб единствено заради бебето. Ти имаше желание, ти си добър човек, ти си чудесен баща, а децата заслужават да имат двама родители, когато това е възможно, и е възможно да съм се омъжила за теб заради всичките тези неща. Но не това е причината да се омъжа за теб.
— Не е ли? — Той я изведе от асансьора и извади ключовете от задния си джоб. — Е, защо се омъжи за мен?
От небрежния му тон Даяна разбираше, че Колби си прави шега с нея. Това преля чашата. Тя се закова на място и го погледна яростно.
— Омъжих се за теб, защото съм влюбена в теб, глупав идиот такъв. А сега се махни от пътя ми. Искам да си взема горещ душ, да си облека халата, да си обуя пантофите, а после искам да вечерям. Денят ми беше доста тежък.
Още щом той отвори вратата на апартамента, тя се втурна покрай него, отвърна на веселия поздрав на Спектър, изтича през коридора и влетя в убежището на банята.
Колби остана с втренчен поглед след нея почти минута, едва след това чу как Спектър нетърпеливо скимти. И насочи вниманието си към него.
— Мисля — обяви Колби, — че заслужавам една бира, а ти една кучешка бисквита. Ще се присъединиш ли?
Спектър го последва в кухнята, без да протестира.
Няколко часа по-късно Колби се събуди с ясния спомен за последните няколко страници от „Кървавата мъгла“. Не за първи път се събуждаше с ясната идея за следващите събития в книгата си, но много рядко те се явяваха с такива подробности.
Той полежа неподвижен известно време, усещайки гладкото, нежно и топло тяло на Даяна до себе си. Никак не му се искаше да става от леглото, но трябваше да довърши книгата сега, когато всичко в главата му беше толкова открояващо се и силно.
Почака още малко, обмисляйки подробностите на сцената и тихичко се измъкна от леглото. Посегна към дънките си. Погледна към спящата жена в леглото и се поколеба. Опита се да не мисли за това, което му беше казала по-рано вечерта в пристъп на емоционална буря.
Мъжете можеха да полудеят, само докато разсъждават върху истинския смисъл на емоционалните пристъпи на жените.
Спектър се надигна и тихо го последва по коридора до входната врата.
След няколко минути Колби се взираше в светлия екран на компютъра, а пръстите му бързо се движеха по клавиатурата.
„Ревът на водата беше нескончаемо кресчендо от звуци. Той изпълваше целия свят и елиминираше всяко нормално, разумно и рационално нещо. Той се намираше в друга вселена, в друго време и място и трябваше да играе по нови правила, за да оцелеят и тримата — той, жената и нероденото дете.
Гранитът беше хлъзгав. В заплашителната тъмнина водата, която пълзеше навсякъде, изглеждаше черна като огряна от луната кръв, и злокобно блестеше. Банър се катереше с мъка нагоре по тясната, наклонена пътека към входа на пещерата. Не чуваше нищо, освен гърмящия рев на водата. Не виждаше нищо, освен надвисналата сянка на хлъзгавите скали, които скриваха пещерата.