— Да?
— Съжалявам, че те смутих като ти казах, че те обичам.
Той за миг застина и продължи да приготвя горещия шоколад. Посегна към млякото.
— Не се тревожи. Не си ме смутила. Ти беше — коя е старомодната дума за това — превъзбудена. Както казах бременните са по-чувствителни. Спомняш ли си последната книга, която взех от библиотеката? В нея се описва, че настроението лесно се променя в началните месеци на бременността.
— Смяташ, че точно това ми се случи днес ли? Настроението ми се смени и станах прекалено емоционална?
Звучеше така, сякаш щеше отново да се ядоса. Колби се опита да я успокои.
— Напоследък преживяваш много неща.
— Не толкова, че напълно да си изгубя ума — троснато отвърна тя. — Освен това, още преди седмици знаех, че съм влюбена в теб. Защо, по дяволите, мислиш, че легнах с теб първия път и всички останали пъти след това, включително и през нощта в пещерата?
Колби спря да разбърква горещото мляко.
— Даяна, ти не спомена нищо за любов тогава.
— Разбира се, че не споменах. И днес не бих го споменала, ако се владеех. Колби, ненавиждам това състояние да не мога да се владея. Не знаеш колко ми е трудно да приема, че животът ми се изплъзва и аз не мога да направя нищо.
Колби се извърна, долавяйки несигурност в собствените си чувства. Даяна се взираше през прозореца в светлините на града, подпряла брадичка с ръка. Тя лениво галеше Спектър с другата си ръка. Кестенявите й коси падаха върху раменете й, а босите й нозе й придаваха нежна уязвимост. Той си помисли, че тази вечер тя прилича на самотна малка амазонка. Чудеше се дали Даяна има представа докъде може да стигне той, за да я защити.
— Даяна, няма нужда да казваш на себе си, че си влюбена.
— Защо? Ние сме женени. — Тя извърна глава и потърси лицето му с очи. — И ще останем женени, нали? Поне през обозримото бъдеще?
— Дяволски права си, че ще останем женени. — Той сам долови дрезгавата решимост в гласа си.
— Тогава какво лошо има да казвам, че те обичам?
— Лошото е, че можеш да заблудиш, както себе си, така и мен.
Очите й се разшириха.
— Ти не ми вярваш, нали?
Той прокара ръка през косата си.
— Даяна, чуй ме. Напоследък преживяваш прекалено много стрес. Обясних ти, че на този етап от бременността ти ще изпиташ много различни емоции. Това е нормално. Ти нямаш вина. Просто не искам да казваш неща, за които после ще съжаляваш.
— Млякото загаря.
— И двамата сме възрастни хора — продължи той сериозно. — Няма защо да си подхранваме емоциите с романтиката, която тийнейджърите търсят, за да оправдаят правенето на секс. Имаме си всичко, което ни е необходимо за един стабилен брак. Няма смисъл да си измисляме фантазии, за да идеализираме физическото си привличане.
— По-добре направи нещо с това мляко. Загаря.
— Какво? — Той я погледна втренчено с особено глупаво изражение.
— Казах, че млякото загаря. — Тя се изправи. — Няма значение. Не искам горещ шоколад. Ще си лягам. Успех с книгата.
Тя се прозя и излезе от кухнята. Спектър я последва.
Колби се обърна и едва тогава усети миризмата на загоряло мляко.
— По дяволите. — Той пусна съскащата тенджера в мивката и се загледа гневно в черната маса загоряло мляко. Усети непреодолимо желание да удари стената с юмрук.
Даяна не беше единственият човек, чиито емоции всеки момент щяха да изригнат.
Половин час по-късно той разбра, че тази вечер няма да напише нищо повече от „Кървавата мъгла“. Знаеше какво ще се случи в разказа, но нагласата му за писане бе блокирана. Мислеше си единствено за Даяна, която лежеше сама в леглото.
Той възкликна с неудоволствие, изключи компютъра и тръгна по коридора към спалнята. Спектър надигна голямата си глава от лапите си, когато Колби тихо влезе в стаята. После кучето отново се настани да спи. Колби събу дънките си и се приближи до леглото. Лятната лунна светлина, преплетена с далечното сияние на града през нощта, танцуваше по завитото тяло на Даяна. Той разпознаваше сладострастното очертание на бедрото й и нежната гънка на гърдите й.
Напоследък гърдите й бяха станали по-нежни, помисли си Колби. Той внимаваше, когато я прегръщаше или тачеше с устни зърната й.
Колби отметна завивката и се мушна до Даяна. Тя се обърна към него и потърси топлината му. Той я прегърна изпитвайки дълбоко удоволствие, че тя инстинктивно го търси в съня си.
Той беше достатъчно възрастен, за да знае, че любовта между мъжа и жената е един измислен свят за арогантни самодоволни тийнейджъри, които се подчиняват на хормоните си. На деветнадесет годишна възраст той научи всичко, което трябваше да знае, за любовта. На четиридесет той най-после разбра какво точно търси и иска от една жена. Даяна му даваше точно това и той щеше да се постарае да я направи щастлива. Ако и двамата полагаха усилие, бракът им щеше да успее. Нямаха нужда от словесни игри.