Но докато бавно прокарваше ръка по бедрото й, Колби се замисли дали тя не беше права донякъде. Какво лошо имаше в това да му каже, че го обича?
Може би се чувстваше по-сигурна, когато го изричаше. Жените, дори интелигентните и зрели жени понякога обичаха емоционалния капан на романтиката. Ако й се искаше да вярва, че е влюбена в него, ако това й помагаше да оправдае положението, в което се намираше и което очевидно я ужасяваше, кой беше той да отрича правото й на това обикновено облекчение?
— Мислех, че ще довършиш книгата — прошепна Даяна с дрезгав и сънлив глас.
— Утре ще я довърша. — Той бавно отметна завивката до кръста й и се наведе да целуне възвишението на едната й гърда. Беше необикновено внимателен с езика си и получи наградата си, когато Даяна въздъхна и се размърда в прегръдката му.
— Какво има? Да не би да компенсирам загорелия горещ шоколад? — попита тя сънливо.
— Нищо не компенсираш, скъпа. Ти си си ти. И когато искам теб, нищо не може да те замени. — Той прокара пръсти през копринения триъгълник под нежно закръгленото й коремче.
Тя се протегна бавно и унесено и мушна крак между нозете му. Пръстите й се прокраднаха по гърдите му и достигнаха твърдината на събудената му мъжественост. Колби спотаи дъх, докато тя нежно го галеше. Той вдигна глава и потърси устните й, които гостоприемно се разтвориха. Тя винаги го караше да се чувства желан, по-желан от когато и да било в живота му.
— Даяна?
— Хм?
— Кажи ми, че ме обичаш.
Тя замря в прегръдката му. Отвори очи и го погледна през мигли.
— Защо?
— Защото си права. Ние сме женени. Няма нищо лошо в думите и мисля, че ми харесва да ги чувам.
— Мислиш ли, че някога ще можеш да ги кажеш на мен? — попита тя.
Той се поколеба и тутакси взе решение.
— Ще ти ги кажа, щом искаш. Ако това ще те направи щастлива.
— Да, бих искала — прошепна тя. — Много бих искала. Обичам те, Колби.
— Обичам те. — Думите прозвучаха дрезгаво.
— Мисля, че трябва да се упражняваш.
— Не съм изричал тези думи от двадесет години.
— Упражненията ще дадат резултат.
— Щом казваш.
Осма глава
Три месеца по-късно Даяна влезе в апартамента с кош чисто пране, което току-що беше изпрала в помещението с пералните. Тя едва отвори вратата, защото ръцете й трепереха.
Колби излезе от кухнята с чаша кафе в ръка и изведнъж се спря.
— Даяна. Какво става, скъпа? Бяла си като платно. Хайде, седни. Вие ли ти се свят? — Той остави чашата и се завтече да поеме коша с прането. — Казах ти да изчакаш, докато ти помогна.
— Нали трябва да изпълнявам ролята си на домакиня? Колби, добре съм. Наистина.
— Разбира се, че си добре. А аз съм начело на класацията за бестселъри на „Ню Йорк Таймс“. Седни. Замаяна ли се чувстваш? Искаш ли да се обадя на лекаря?
— Не, моля те. Добре съм. Само малко преуморена.
— Какво се случи? — Той присви очи. — Някой да не ти е досаждал в приземния етаж?
— Разбира се, че не. Никога не е имало проблеми с пералнята в тази сграда. Престани да се тревожиш. Добре съм. Честна дума.
— Тогава защо си толкова бледа? — попита той.
— Просто си бъбрехме с Дженифър Ландздаун от 301-ви апартамент.
Той се намръщи.
— Младата жена, която роди миналия месец ли?
— Да. Виждам я за първи път, откакто се прибра в къщи от болницата. Тя също използваше пералнята днес следобед. Нямаше търпение да сподели с мен преживяванията.
Колби простена.
— Мисля, че започвам да схващам. И какво ги обясни тази бъбрива измамница?
— Тази малка бъбрива измамница ми обясни с всички подробности как е родила от момента, в който получила родилни болки до кървавия край. Трябваше да си там, Колби. Сигурно можеше да използваш описанията й в следващата си книга.
— Чакай само да я докопам.
— Защо? Сигурна съм, че ми е казала истината. — Даяна си пое дълбоко въздух и седна на дивана. Погледна закръгленото си коремче и се замисли за образните обяснения на Дженифър.
— Разбрах всичко, Колби, за разкъсаните мембрани и неконтролируемото треперене, за разкъсаната тъкан, силното кървене и след родилните болки.
Колби сурово изкриви устни.
— Изглежда тази Дженифър се е опитвала да те тероризира.
— Накрая ме посъветва да оставя книгите за бременни, които носиш от библиотеката.
— Какво не е наред с тях? — искаше да знае Колби. — Твоята лекарка ги препоръча.