— Докато се забавляваш, искаш да кажеш? — В гласа на Колби се долови нежно предизвикателство.
— Нещо подобно — неохотно се съгласи тя.
— Даяна?
— Да, Колби.
— Толкова зле ли беше през последните няколко месеца?
Тя се обърна в дъното на коридора и го видя да стои с ръце на хълбоците. Понякога той я предизвикваше, сякаш търсеше ожесточена битка. А него го биваше да печели битки.
Изразът на лицето й се смекчи.
— Не, Колби, не беше толкова зле. Благодарение на теб. Ти направи нещата да изглеждат толкова по-лесни отколкото ако трябваше сама да се справям с тях. Никога няма да забравя това. — Тя влезе бързо в спалнята, остави прането на леглото и започна да сортира чорапите.
Беше направила странно откритие за мъжките чорапи. Те почти никога не си пасваха един с един.
Няколко часа по-късно Брандън седна на един стол в трапезарията и се загледа с подчертан интерес в купчината спанак и лазаня със сирене, които стояха в центъра на масата.
— Кой ги приготви, Даяна? — попита той и се усмихна, докато си взимаше едно голямо парче. — Ти или татко?
— Аз. — Даяна погледна Колби. — Но Колби изми спанака.
— Спомням си времето, когато единственото ястие, което можеше да готвиш, бяха пържените зеленчуци — рече Брандън. — Доста си напреднала, ако не възразяваш да ти го кажа.
— Благодаря.
— Не че пържените зеленчуци и оризът не бяха страхотни — бързо добави Брандън. — Но мъжът има нужда от нещо по-съществено да се засити.
— Уча се — съгласи се Даяна. — Под вещото ръководство на баща ти, станах спец по четене на готварски книги и пазаруване на всякакви продукти, не само на зеленчуци.
— Имам намерение да я превърна в истинска съпруга — усмихна се Колби. — Тя започва все по-умело и по-умело да задоволява потребностите на мъжа.
Само съвместният живот с един мъж можеше да научи една жена как да удовлетворява нуждите на съпруга си помисли си Даяна. Когато улови ироничния поглед на Колби, тя разбра, че чете мислите й. С течение на времето той щеше да напредне доста в този вид безмълвно общуване. Тя също.
— Как върви търсенето на апартамент? — попита Брандън оживено.
Колби си отразя парче лазаня.
— Взехме решение. Подписахме договор за изплащане миналата седмица. Ще се местим на първи януари. Не е апартамент, а къща. Три спални и всекидневна.
— Нежно жълто и бяло във Викториански стил, но напълно обновено — нетърпеливо обясни Даяна. — Колби ще има собствено местенце за писане, ще има и стая за бебето и една свободна за теб. Дори на Спектър ще му хареса. Ще си има истинска градина, където да може да рови.
— Даяна само я зърна и се влюби в градината — обясни Колби сухо. Но явно нейният ентусиазъм му доставяше удоволствие.
— Доста време ви отне. Търсихте месеци наред.
— Търсенето на къща не е лесна работа — обясни Колби. — Следващите месеци също ще са натоварени. Някои неща трябва да се довършат, преди да се роди бебето.
— Е, поне не си имала възможност да се отегчиш от домакинските задължения, Даяна? — Брандън я погледна с любопитство. — Обзалагам се, че едва ли ти липсва старата ти работа, след като си непрекъснато заета с търсене на къща, усвояване на готварски умения и подготовка за бебето.
— Прав си — отвърна Колби вместо нея. — Почти няма време да й липсва. Вземи си малко салата, Брандън.
— Аха? — Брандън премигна като видя огромната купа, която му подадоха. Той тутакси я пое. — О, разбира се. Благодаря. — Погледът му се върна обратно към Даяна. — Мислила ли си какво ще правиш, след като се роди детето?
— Всъщност, да — отвърна Даяна, осъзнавайки, че Колби я наблюдава внимателно. Тя не беше му говорила за плановете си за работа, тъй като той рядко показваше интерес да обсъжда професионалното й бъдеще. — Брандън, спомняш ли си разговора ни една вечер, когато бяхме във Фулбрук Корнърс? Тогава ти ме попита как изобщо мога да се отърва от проблема за половата дискриминация в света на бизнеса?
Брандън кимна.
— Спомням си. Ти отговори, че единственият начин е да започнеш свой собствен бизнес. — Той изведнъж вдигна глава. — Това ли възнамеряваш да направиш?
— Обмислям го. Имам всички нужни умения за финансов консултант в малкия бизнес. Мога да специализирам в подпомагане на частния бизнес на жени предприемачи. До новата ни къща има сграда с офиси, където мога да взема под наем помещение. Ще мога да се прибирам у дома рано, дори и в обедната почивка. Има една жена, с която работех в „Карутърс и Йейл“, Мили Суини, която може да се съгласи да ми стане партньор.
— Звучи страхотно — искрено ентусиазиран отвърна Брандън.