— О, не, нямаш извинение за това обвинение. Но можеш да изкупиш вината си.
— Така ли? Как?
— Първо, обясни на Брандън тревогата си.
— А второ?
— Предложи му алтернатива.
— Каква алтернатива? Както казах, нямам намерение да шофирам до Фулбрук Корнърс за Коледа. Ще прекараме първата си Коледа заедно тук.
— Можеш да му предложиш да покани баба си в Портланд за празника.
Колби се изправи.
— Бременността е размътила разсъдъка ти, жено. Да не си полудяла? Да поканя тази вещица под моя покрив за Коледа?
— Може да отседне в хотел, като майка ми — рече Даяна и бързо добави, — ще отворим подаръците тук, а после можем да излезем навън за коледната вечеря.
— Даяна…
— Ще се получи съвсем добре, Колби, ще видиш.
— Сега ме чуй, Даяна.
— Брандън ще е доволен. Не се притеснявай, аз ще се погрижа с Маргарет Фулбрук да не стигате до стълкновения. Ти познаваш майка ми. Тя умее да поддържа разговора. Ако нещата се объркат, тя ще спаси положението.
— Даяна, ще ме изслушаш ли…
— Най-добре е да направя резервация за вечерята още утре. Малкото ресторанти, отворени за Коледа, бързо ще се напълнят.
— По дяволите, Даяна, ако не затвориш устата си, докато преброя до пет, аз ще я затворя. Едно, две, три…
Тя се усмихна ослепително и млъкна.
— Така е по-добре — рече Колби. — Най-после тишина. Знаеш ли, има какво да се каже за старомодния патриархален мъжага.
Даяна се наведе и го целуна.
— Аз ли да му кажа добрата новина утре сутрин или сам искаш да му съобщиш, че си променил решението си?
— Аз ще му кажа — измънка Колби. — Искам да съм сигурен, че Маргарет Фулбрук е съвсем наясно, че поканата не важи за Хари Овена.
— Съгласна съм с теб. — Даяна премигна. — Мисля, че взе много мъдро решение, Колби.
Той погали голата й ръка.
— А аз мисля, че усвояваш и най-големите тънкости да бъдеш съпруга по-бързо, отколкото си представях. Как по дяволите, се съгласих да прекарам Коледа с Маргарет Фулбрук?
— Как, по дяволите, аз забременях, останах без работа и съм финансово зависима от мъж за първи път в живота си?
— Забрави, че си и боса — доволно добави той. — В момента си боса, бременна и безработна.
Тя започна да го гъделичка в ребрата. Няколко минути по-късно сексапилният смях на Колби накара Спектър да се изправи. Той въздъхна тежко, надигна се и потърси във всекидневната спокойствие и тишина.
Девета глава
Оставаха три седмици до момента, в който Колби щеше да стане баща за втори път. Той привърши със закрепването на таблата на детското креватче и се отдръпна, за да огледа творението си. От работата си в строителството беше усвоил умения да се грижи за малките неща, които един баща и съпруг винаги трябваше да свърши. Даяна се възхищаваше на способността му да внася подобрения в дома си, а Колби знаеше, че от време на време сам се поддаваше на порива си да се изтъкне.
Тя щеше да хареса бялото детско креватче. Добре се вместваше във веселата стая в жълто и бяло. Над леглото висяха ярки играчки, а на съседното рафтче имаше малка планина от плюшени играчки. Всички необходими предмети за отглеждането на дете можеха да се намерят в детската стая, от седалката за кола, последен модел, до проходилката с хромов волан.
За това бебе нещата щяха да са доста по-различни, отколкото бяха за Брандън, помисли си Колби, докато нагласяше креватчето. Всичко в стаята беше чисто ново. Нито една мебел не беше купена от магазини за втора употреба. Решението беше негово, не на Даяна. Тя се опита да предложи да вземат някои използвани неща, но той така яростно се противопостави, че тя не повдигна въпроса отново.
Този път той можеше да си позволи да направи всичко, както се полага, и нямаше да се задоволи с нещо по-малко. Колби знаеше, че не го прави заради бебето, което не би направило разлика между лъскаво ново креватче и картонена кутия. Той го правеше заради Даяна. Искаше всичко, свързано с бебето, да й доставя удоволствие. Тя беше жена, която цени хубавите неща, и той взе решение да я обгради с такива неща, докато се грижи за бебето.
Колби приключи с креватчето и хвърли последен поглед към стаята. Всичко беше на мястото си.
Този път той беше готов.
Даяна също. Тя се беше успокоила през последните няколко месеца. Започна искрено да се вълнува за бебето. Колби знаеше, че все още наред с очакването тя изпитваше и известна доза страх, но изглежда напоследък се справяше с това.
По настояване на Колби те разгледаха родилното отделение, където щеше да ражда Даяна и тя остана доволна, че ще бъде в добри ръце. Зададе въпроси за всички начини на проследяване на развитието на плода, за процедурите с обезболяващите и за апаратурата в родилната зала. Проведе няколко дълги разговора с персонала за овладяването на болката и спешните мерки за интервенция.