После те останаха до отделението с бебетата и дълго ги наблюдаваха. Колби беше доволен. Той долови в погледа на Даяна майчинско излъчване, докато наблюдаваше новородените, които приличаха на малки пакетчета. Същия следобед, след като излязоха от болницата, те веднага отидоха и купиха креватчето и няколко жълти одеялца.
От януари Даяна беше заета да ремонтира малката викторианска къща. Часове наред тя разглеждаше и избираше тапети и най-новите модели на италианските лампи, а през това време Колби започна нов роман.
Даяна също изглеждаше доволна от ролята си на съпруга. Колби можеше само да поздрави себе си. Беше направил добър втори избор, въпреки че отново всичко се случи набързо. През последните няколко месеца научи много нови неща за Даяна. Тя беше зрял възрастен човек като него, и когато се обвържеше, беше вярна до край.
Колби осъзна, че някъде по пътя беше започнал да се успокоява. Когато Даяна отиде да разгледа помещенията за офиси за бъдещия си консултантски бизнес, той я придружи и дори направи няколко предложения. Сега вече знаеше, че тя никъде не би отишла без него и детето.
Тя беше компетентна жена, способна да направи кариера и да се грижи за семейството си. Не беше някое младо незряло момиче, което ще изтърчи при майка си, щом й доскучае или се изнерви, или ядоса от съдбата си.
Едва сега Колби започваше да осъзнава, че е изисквал от Даяна прекалено много през първите няколко месеца. Тогава тя се страхуваше да разчита на мъж, а освен това и дойде шокът от новината, че е неочаквано бременна, а после и бракът.
Инстинктивно Колби се бореше да разчупи бариерите, на които Даяна беше разчитала да я предпазят, и да засили вътрешната й увереност. Никога дотогава тя не беше имала нужда от мъж, нито беше търсила мъж.
Колби разбра, че от самото начало възприемаше сдържаността й не толкова като предизвикателство, колкото като истинска заплаха. Дълбоко в себе си той се страхуваше, че тя може да използва женската си независимост и воля, за да го изолира от живота си.
Дори в началото на връзката им, когато той си каза, че тя не е жена за него, не искаше нищо повече, освен да докаже на нея и на себе си, че тя го желае. Когато постигна това, той разбра, че е затънал в голяма дупка.
Защото тогава той трябваше да докаже, че тя има нужда от него.
Дали това не беше причината, поради която правиха любов в пещерата без предпазни мерки? А може би на някакво примитивно ниво на подсъзнанието си той искаше тя да забременее, за да я държи подвластна?
Колби метна настрана отвертката. Нямаше нищо против да изследва някои от щекотливите проблеми на живота в книгите си, но не беше особено въодушевен да анализира себе си в реалния живот. Реши, че няма смисъл. Човек се справяше с живота, както дойде. Правеше, каквото трябваше, и се опитваше да извлече максималното. Понякога имаше късмет.
Телефонът в кабинета иззвъня. Той закрачи по коридора и стигна до слънчевата стая с изглед към залива, точно когато Даяна вдигаше слушалката.
— Здравей, Брандън. Как си?
Колби се облегна на вратата и плъзна собственически поглед по зрялата фигура на Даяна. Тя беше облечена в дънков гащеризон за бременни и риза на райета. Тежката й кафеникаво златиста коса беше хваната на опашка, а по лицето си нямаше грим. Беше прекрасна, сладка и уязвима. Винаги, когато я погледнеше, усещаше как защитните му инстинкти тутакси реагират несъзнателно.
— О, не, съжалявам. И кога разбра? Преди малко? От болницата ли ти се обадиха? — Даяна извърна разтревожен поглед към Колби. — Какво е състоянието й? Разбирам. Почакай малко. Ще извикам Колби.
Той взе слушалката.
— Какво става? — попита той с ръка на микрофона на слушалката.
— Става въпрос за Маргарет Фулбрук — прошепна Даяна. — Брандън казва, че е в болница. Вероятно сърдечен удар.
Колби заговори в слушалката:
— Брандън? Каква е тази история за старата… Искам да кажа, болна ли е Маргарет?
— Току-що ми се обадиха от Общинската болница във Фулбрук Корнърс. Очевидно ме е вписала като роднина във формулярите при приемането й в болницата. Страда от силни болки в гърдите. Има проблеми с дишането.
Всички симптоми на сърдечен удар. Сега й правят изследвания. — Брандън замълча и бързо добави — Помолила да ни види, татко.
— Нас ли?
— И теб, и мен.
Колби затвори очи смирено. Знаеше, че няма друг начин.