— Някой да е бил натикан в реката? Казах ти, че онази кола търсеше кръвопролитие.
— Не. Никой не е прескочил брега. Само няколко пъти са били на косъм на завоите. Както преди двадесет години. Нали си спомняш как става, Колби? Трябва да си спомняш, та нали ти започна тази игра? Черният корвет чака на стария завой под скалите онези, които искат да се надпреварват. На същото място, където нощем устройваше надбягванията. На площадката за паркиране в подножието на водопада „Окованата жена“ е финалът.
— Кой шофира корвета, Еди? — Гласът на Колби беше равен. Той извади портфейла от дънките си. Не искаше Еди да забележи колко много го интересува отговорът.
— Никой не знае кой е шофьорът.
— Никой не го е виждал? — Колби беше изумен.
— Не. — Еди поклати глава и върна рестото. — Предполагам, че този тип не се състезава за пари. Мотае се край завоя до скалите, докато някой местен селяндур не се появи. Корветът и другият застават на старта и тръгват. Корветът печели и просто изчезва в нощта. Не се връща да прибира парите си или нещо подобно. Просто изчезва. Като призрак.
— Мислиш ли, че е тукашен?
Еди вдигна рамене.
— Хлапетата, които са го виждали и с които говорих, не знаят. Казват, че дори няма номер.
— А новият шериф, Барнс, опитвал ли се е да спре състезанията?
— Ха. Шериф Барнс не прилича на стария Джил Торп. Барнс си има по-важни задачи, отколкото да пътува от Викстън посред нощ, за да прекъсва обичайните надбягания по „Ривър Роуд“. Ще ти кажа нещо, Колби. Този черен корвет се превръща в легенда, както ти преди двадесет години.
— Ако успея да я докопам тази нова легенда на „Ривър Роуд“, бързичко ще й скъся кариерата. Длъжник ми е за това, което направи миналото лято. Можеше да убие Даяна. — Колби отвори вратата на колата и седна на предната седалка. — Ако някога го срещнеш, кажи му, че го търся, Еди.
— Това, което ви се случи с Даяна, беше миналото лято, Колби.
— Няма значение, аз не забравям.
Еди придърпа козирката на кепето към очите си.
— Ще го разглася, Колби.
— Наистина ли мислиш, че тя ще умре, татко? — Брандън седеше на края на неудобния фотьойл в къщата на леля Джес и гледаше баща си, разположил се на дивана до Даяна.
— Не знам. Доколкото разбирам, никой не е наясно на този етап.
— Мисля, че тази вечер не беше толкова бледа. — Даяна се размърда лекичко, опитвайки се да намери по-удобна поза. А те не бяха много, както беше забелязала в последно време. Днес не можеше да си намери място. Колби я масажираше ниско в гърба някак автоматично. Той винаги разбираше, когато тя имаше болки. Даяна се облегна на дланите му и се наслади на комфорта от масажа.
— Добре ли си, скъпа? — попита той загрижено.
— Добре. Просто обичайните болки. Толкова ще се радвам, когато се появи детето.
Колби се усмихна.
— Това го казва жената, която почти девет месеца се притеснява, че няма да оцелее при раждането?
— Стигнах до там, че искам всичко да свърши. Дори и да ме боли — сухо обясни Даяна.
— Решихте ли какво ще е името? — попита Брандън. — Още ли държите да го наричате Джош, ако е момче, и Табита, ако е момиче?
— Табита Джейн — отвърна Даяна, произнасяйки всяка дума внимателно и с любов. — Харесва ли ти, Брандън?
— Джош звучи старомодно, но не е зле. Нали разбирате, че ако е момиче, всички ще я наричат Таби? — отбеляза Брандън. — Като котка.
Колби тъкмо щеше да отговори, когато чуха шума от кола по автомобилната алея. Спектър рязко вдигна уши, стана и се запъти към входната врата.
— Кой е? — попита Даяна.
— Може би Джил Торп. Сигурно е чул, че сме в града и е решил да се отбие да ни поздрави. — Колби се изправи и тръгна към входната врата.
След миг на входната площадка се чуха тежки стъпки и Колби отвори вратата.
— Еди, какво е станало?
Еди Спунър се появи на прага. В ръцете си въртеше камуфлажното си кепе, а на лицето му имаше загрижено изражение.
— Добър вечер, Даяна, Брандън.
— Здравей, Еди. — Брандън се изправи.
— Здравей, Еди. Няма ли да влезеш? — Даяна му се усмихна.
— Не мога. Благодаря, все пак. Минах да поговоря с Колби за едно нещо.
— За какво става дума? — Колби отвори вратата до края. — По-добре да влезеш. Навън е студено.
— Благодаря. Да, студеничко е. След няколко дни може и сняг да завали. — Еди погледна Колби. — Нали искаше да знаеш, дали съм чул нещо за черния корвет на Ривър Роуд?
Даяна се намръщи, когато забеляза колко съсредоточен стана Колби.
— Еди? Какво става тук?
— Няма нищо, Даяна. Ще ти обясня по-късно. — Колби наблюдаваше Еди изкосо. — Имаш ли нещо?
Еди кимна бързо.