— Хари, това беше преди двадесет години. Това е минало. Отдавна. Семейство Фулбрук нямаше да приемат брака ти с нея по-добре, отколкото приеха моя.
— Щях да ги накарам да свикнат с мен — избухна Хари. — Правех всичко, каквото ми кажеха. Вършех мръсната работа.
— Това не означава, че щяха да ти позволят да се ожениш за единствената им дъщеря. — Колби едва ли не изпита съжаление към Хари. — Според тях нито ти, нито аз, бяхме добра партия за нея. Ще ти кажа и нещо друго, не само те мислеха така. Самата Синтия не смяташе, че сме добра партия за нея.
— Но тя се омъжи за теб.
— Защото беше объркана и уплашена. Когато най-после се осъзна, разбра в каква каша се е забъркала, скочи в колата и се върна при мама и при татко. Тя нямаше никакво намерение да остане омъжена за човек от другата страна на водопада.
— Аз можех да я накарам да остане с мен. Нямаше да се издъня като теб. Но ти си прав. Всичко свърши. Сега имам други планове и проклет да съм, ако те оставя да провалиш всичко втори път, Савагар.
— Какви планове, Хари? — С крайчеца на окото си Колби видя една движеща се сянка. Брандън се промъкваше в тъмнината.
— Не разбираш ли? — Хари вдигна револвера. — Никой не остана, след като Синтия бе убита. Никой, който да наследи всичките тези пари, освен мен. Старата жена промени завещанието си след смъртта на Синтия. Каза, че възнамерявала да остави на мен много пари, защото съм бил лоялен през всичките тези години. Каза, че ми го дължи. Нямаше да остави на теб и хлапето ти нито цент. Тя те мразеше. Но миналото лято ти се върна със сина си и провали всичко. Тя започна да променя решението си от деня, в който се срещна с Брандън и видя проклетите му очи.
Колби се втренчи в Хари.
— Мислиш, че Маргарет Фулбрук е имала намерение да ти остави всичките си пари? Хари, по-голям глупак си, отколкото мислех.
— Каза ми, че ще ме впише в завещанието си. Проклет да си! Е, щеше да остави нещо и за болницата, но и аз щях да получа парче от баницата. Голямо парче. Тя ми беше благодарна. Само аз и останах. Само аз изпълнявах заповедите й, вършех, какаото ми кажеше, без да задавам въпроси. Но тя се срещна с твоето момче и оттогава не говореше за нищо друго, освен за внука си. Отиде да се види с адвокат и тогава разбрах, че трябва да направя нещо.
— Нищо не можеш да направиш, Хари. Маргарет има собствено мнение. Сигурно си го разбрал до сега.
— Грешиш, Савагар. Има нещо, което мога да направя. Мога да се отърва от теб и момчето. Тогава няма да има други хора, освен мен. Месеци наред го обмислям. От миналото лято, всъщност, започнах да кроя планове. Тъкмо бях стигнал до някъде, когато ти внезапно напусна града и трябваше да изчакам. Но когато старата госпожа Фулбрук влезе в болница заради сърдечния удар, аз разбрах, че скоро ще изпрати да те повикат.
— И ти реши, че това е големият ти шанс?
— Дяволски прав си. Затова те примамих тук сам. Реших да се погрижа първо за теб. Тъкмо теб трябва да следя, теб и проклетите ти внезапни удари. С хлапето ще се справя по-късно.
— Наистина ли смяташ, че можеш да убиеш мен и Брандън и да се отървеш безнаказано, Хари? Хайде. Джил Торп ще довтаса и ще задава въпроси, преди да се усетиш. И ще повика веднага новия шериф.
Хари се усмихваше широко в тъмнината.
— Няма да има какво да ме пита, Колби. За да задава въпроси, трябва да има труп. Ти познаваш тези планини, колкото и аз. Знаеш, че има местенца, където мога да те заровя, теб и хлапето ти, и никога няма да ви открият. А за хората тук, вие ще сте изчезнали за още двадесет години, също като последния път.
Колби усети как стомахът му се сви.
— Хари, рискуваш да те обвинят в убийство. Няма да взема и един цент от парите на Маргарет Фулбрук. Никога не съм взимал и никога няма да взема. Тя го знае. Днес следобед й дадох да го разбере.
— Може би тя ще ги остави на Брандън. Кой знае? Затова трябва да се отърва и от двама ви.
— Тук ли ще дръпнеш спусъка? Ще има кръв, Хари. Много кръв. — Колби се опита да провокира целия си творчески талант. Беше описвал подобни сцени. Знаеше как протичат. — Ти никога не си убивал човек, нали? Не знаеш какво е да видиш как умира човек. Трудно е да повярваш колко много кръв има в човешкото тяло. Просто ще бликне навсякъде. Ще се полепи по ръцете ти, когато се опиташ да ме пренесеш. Ще изцапа багажника на кадилака, когато ме сложиш вътре.