— Престани. Няма да те убивам тук, ако не се наложи. Ще те отведа високо в планината.
— Там няма да е по-чисто. Така или иначе, ти ще си изцапан с кръвта ми. Мъртвите тела са голяма бъркотия. Не само кръв изтича отвсякъде. И други неща изтичат. Всички мускули изведнъж се отпускат. Представяш ли си какво означава това? Ти наистина ще се оцапаш…
— Затвори си устата, кучи сине. Достатъчно много съм ловувал. Щом мога да изкормя елен, ще се справя и с твоето тяло.
— Така ли мислиш? А можеш ли да се справиш с две мъртви тела? Защото ще трябва да направиш същото, когато хванеш Брандън. Ще трябва да се справяш с кръвта за втори път. Ще започнеш да сънуваш кошмари, Хари. Ще се събуждаш посред нощ с вик. Ще оглеждаш стаята и ще ме виждаш да надзъртам от тъмнината. Кръвта никога няма да се измие. Всеки път като си лягаш, ще се питаш дали не е поредната нощ, в която ще преживяваш убийствата. Съвсем скоро няма да можеш изобщо да спиш.
— Няма да имам кошмари, кучи сине. Ако пък имам, просто ще си мисля за парите. Те ще провокират сладки сънища. А сега млъкни и легни на земята. Ще завържа ръцете ти отзад.
Трясъкът от счупено стъкло наруши напрежението. Хари се снижи, извика нещо неясно и се извърна към шума.
Колби се нахвърли върху му, когато Брандън бързо падна на земята от другата страна на кадилака, и стовари дланта си върху врата му. Огромният мъж залитна и падна на колене. Колби замахна втори път и Хари се строполи на земята. Револверът падна от ръцете му.
Брандън се появи откъм задната част на колата. Държеше гаечния ключ вдигнат, готов да действа.
— Мисля, че няма да ни трябва — рече Колби и почеса ръката, която го болеше. — Но го дръж наблизо, докато намеря нещо да завържа ръцете му. — Накрая извади от кадилака въжето, което без съмнение Хари имаше намерение да използва за него.
Пет минути по-късно Колби се изправи и се загледа в Хари, който лежеше на земята в полусъзнание и наподобяваше купчина.
— А сега какво? — попита Брандън.
Той гледаше баща си втренчено, а гласът му все още беше напрегнат от адреналина, който Колби беше сигурен, все още пълзеше във вените му. Колби усети гордост от хладнокръвието на сина си в тази опасна ситуация.
— Ще се свържем с Джил. Той ще поеме случая оттук нататък.
— Да го сложим ли в кадилака? — притеснено попита Брандън.
— Няма защо да се главоболим.
— Навън наистина е студено, татко. Ако го оставим на земята, може да умре.
Колби изсумтя и посегна да хване Хари за глезена.
— Прав си. Няма защо да си създаваме усложнения. Хвани го за раменете.
Те дълго влачеха Хари, но най-после успяха да го натикат на задната седалка на кадилака. Жертвата им простена, но не дойде в пълно съзнание.
Колби отвори предната врата и изключи светлините. Ръката му застина за миг, когато в съзнанието му се появи познат спомен. Той се загледа през предното стъкло, изучавайки многоцветното сияние на светлините, чиито лъчи пронизваха нощта.
— Какво те притеснява, татко, предното стъкло ли?
— Не — отнесено отвърна Колби, опитвайки се да улови неясното усещане, че греши. — Дължа на Хари едно счупено предно стъкло. Какво залагаш, че ако тя оживее, баба ти ще ме накара да платя за него?
— Само това ми дойде на ум, за да го разсея.
— Получи се. Както казах, Брандън, този път ти беше моят директен удар.
— Ама ти така го уплаши за кръвта и труповете. Дори аз се почувствах някак неловко. Подейства му. Чудя се дали изобщо щеше да дръпне спусъка. Ако беше продължил да говориш още…
— Брандън, замълчи за минута. Опитвам се да мисля.
В продължение, на тридесет секунди те мълчаха, но Брандън не можа да устои и попита:
— За какво?
— Ти чу ли разговора? — Колби се изправи и погледна сина си.
— Да, мисля, че да. Защо?
— Спомена, че казал на Еди миналото лято, че нещата ще се променят.
Брандън кимна.
— Да чух го.
— Точно преди да си тръгнем миналото лято с Даяна, аз разговарях с Еди. Каза ми, че се е захванал с нещо голямо, което може да се окаже големият му удар. Същата нощ, когато пукнах гума, и Хари едва не ми проби главата.
— Татко — тихо рече Брандън, — нали Еди ни каза, че тази нощ корветът може да се появи на „Ривър Роуд“? Вместо тайнствената кола, срещнахме стария кадилак на Хари. Мислиш, че приятелчето ти те е подредило и двата пъти?
Колби изруга.
— Даяна. Ако нещо се случи с нас, тя няма да се успокои, докато не обърне целия град. Ще отиде направо при Джил Торп и той ще й помогне да намери отговори на всички въпроси. Хари сигурно е знаел това. Не може да остави и нея жива.