— Еди, знаеш ли, не е толкова просто? Тези неща никога не са прости.
— Хари казва, че ще стане. Планира го месеци наред. Имахме късмет, че старата госпожа получи сърдечен удар. Беше истински късмет.
— Защо? — тя усети още една контракция. Очите й се насълзиха от болка.
— Не разбираш ли? Трябва да доведем Колби и Брандън в планината. Мислехме, че вие тримата ще дойдете за Коледа, но Брандън се обади на старата госпожа и я покани при вас. Това обърка всичко. Но решихме, че ще дойдете следващото лято. После старата госпожа се разболя преди няколко дни и Хари каза, че това е нашият шанс.
— Той е знаел, че ще дойдем да я видим ли?
— Точно така. Вие това и направихте. Хари е много умен. С Колби го смятахме за глупак, защото се подчиняваше на Фулбрук. Но се оказа, че през всичките тези години е играл своята игра. Сега ще получи възмездие.
Нужно й беше да се концентрира, за да се справи с контракциите. Даяна имаше чувство, че от напрежение мозъкът й ще експлодира. Изпитваше паника заради Колби и наближаващото раждане. Много й се събра.
— Колби — прошепна тя. — Не си ли го виждал, откакто беше в къщата, за да ни кажеш за корвета?
— Не.
— Значи не знаеш какво се е случило с него.
— Сигурно Хари вече го е хванал. Затова дойдох да те взема. Трябваше да почакам няколко часа и да дойда да ти кажа, че е станала катастрофа.
— Но катастрофа не е имало. — Хвана се тя като удавник за сламка. — Разбира се, че не е имало катастрофа. Колби е много добър шофьор.
— Не е най-добрият — изсумтя Еди. — Той просто си мисли, че е най-добрият.
Даяна отвърна:
— О, той е добър, Еди. Онази вечер на Ривър Роуд Колби остави този корвет да му диша праха. Твоята кола е по-мощна, но нямаш неговите шофьорски рефлекси, нали?
— Още веднъж демонстрира директния си удар, на онзи завой. — Еди явно се вбеси. — Накара ме да повярвам, че мога да вляза в завоя с по-голяма скорост. Той ме измами. Хари, казва, че Колби винаги знае как да отвърне на удара. Затова трябваше първо него да хванем.
— Но ти не знаеш със сигурност, че Хари го е хванал, нали?
— Досега вече го е хванал.
— Аз не бих била толкова сигурна. Хари е очаквал само Колби, но е трябвало да се справя и с Брандън. А Брандън много прилича на Колби, както знаеш. Колби го е научил на всичко, което сам умее. Брандън дори шофира като баща си. Мислиш ли, че приятелят ти Хари може да се справи с двама мъже Савагар?
— Затвори си устата, малка уличнице — извика Еди. Той я погледна унищожително.
— Внимавай!
Корветът рязко зави, но Еди бързо успя да го удържи на пътя.
— Не искам да чувам, че Колби може да е надхитрил Хари. Няма как да се случи. Не е възможно да се случи.
— Защо?
— Хари има оръжие. Знае какво да прави с него. С Хари сме ходили на лов. Виждал съм го да борави с оръжие.
Даяна си пое въздух и обгърна раменете си, когато следващата контракция се появи.
— О, Боже. — Тя се опита да не мисли за оръжието на Хари, но образът се смесваше с бързо нарастващата болка от контракциите.
Не, това не са болки, помисли си тя мрачно, това е неразположение, силно неразположение.
Истинската болка тепърва предстоеше.
Колби, къде си? Имам нужда от теб. Ти обеща, че ще си тук с мен. Случва се много бързо, Колби. Не трябваше да се случи така.
— Какво ти става, по дяволите? — попита Еди. — Да не е бебето? Нали няма да го раждаш сега?
— Да, бебето е. Аз имам родилни болки, Еди.
— По дяволите. Проклятие. Трябва да свърша с тази работа. Хари не ми каза какво да правя, ако се случи такова нещо. Трябва да бързам и да приключвам.
— С какво, Еди? Да не възнамеряваш да ме убиеш? — Тя се изненада от спокойния си тон. Вероятно, защото мислеше за толкова много други неща. Трудно беше да разсъждаваш, че те грози убийство, когато родилните болки са започнали и ти се опитваш да се справиш със страха, че човекът, когото обичаш, може да е мъртъв.
Не. Колби не беше мъртъв. Тя не знаеше, дали е мъртъв. Ако беше така, нещо в нея щеше да й подскаже. Той все още беше жив и щеше да е с нея, когато станеше необходимо. Щеше да обърне света, за да се добере до нея. Тя просто трябваше да издържи, докато войнът я намери.
— Да не казвам нищо повече ли, добре? Не искам да говоря.
Даяна стискаше нашийника на Спектър. Той чакаше напрегнат, неспокоен и мълчалив.
Даяна не се изненада, когато Еди спря колата на познатата площадка за паркиране. Тя седеше и се взираше с огряната от звездите водна завеса и знаеше, че така трябва да се случат нещата.
— Водопада „Окованата жена“ — тихо рече тя. — Какво ще правим тук, Еди?