— Не знаех къде другаде да се скрия. Спектър ми спечели малко време като нападна Еди. И онзи падна в езерото. Но следващото нещо, което си спомням, е че Еди се изкатерваше по брега и все още държеше оръжието. Така, че ние със Спектър се отправихме към пещерата.
— Татко каза, че Спектър ще получава пържола всяка съботна вечер до края на живота си.
— Спектър няма да го забрави, сигурна съм. — Даяна се облегна на възглавниците. — Хайде, разказвай нататък. Колби сигурно няма да ми каже нищо. Ще иска да разговаряме само за кърмене и сменяне на пелени.
Маргарет Фулбрук поклати глава и се усмихна кисело.
— Тази сутрин всички в града говорят за Колби Савагар. Както винаги. След това, което направи миналата нощ той се превърна дори в по-голяма легенда, отколкото някога е бил.
— Кажете ми какво толкова е направил снощи. Брандън.
Младият мъж се облегна на таблата на леглото, а очите му светеха от вълнението на спомена.
— Последвах татко нагоре по пътеката. Той държеше прожектор и изглежда знаеше пътя. После се озовахме пред входа на пещерата. От тъмнината чух вик и реших, че си ти. После осъзнах, че е мъж. И тогава Еди Спунър се появи и нападна татко. Крещеше като луд.
— О, Боже — Даяна се задъха.
— Спунър крещеше нещо, че няма да позволи на татко да провали всичко. Беше като обезумял. — Брандън поклати глава при спомена. — Прожекторът изхвърча във въздуха. Аз изтичах да го взема. Когато насочих светлината към татко и Еди, те вече се биеха до устието на пещерата. Помислих си, че всеки момент ще паднат в пропастта. Но в последната секунда татко се претърколи и се отскубна. Еди падна във водопада.
Даяна затаи дъх.
— Мъртъв ли е?
— Да. Късно снощи извадиха тялото му.
— Бедният. — Даяна поклати глава.
— Винаги съм знаела, че Еди Спунър ще свърши зле — отбеляза Маргарет Фулбрук.
— Съвсем се беше побъркал — каза Брандън. — Именно той ти е нагаждал онези номера миналото лято. С изключение на онзи, който Робин устрои. Тази сутрин Хари разказа всичко на ченгетата.
Маргарет прекоси стаята и се загледа в спящото бебе.
— Спунър не можа да понесе мисълта, че Колби Савагар се е върнал в града, и че наистина е постигнал нещо в живота си. Еди ненавиждаше всичко около Колби, включително и фактът, че излиза с теб. Миналото лято не му достигна кураж да нападне Колби открито. Затова насочи злобата си срещу теб.
— Хари е бил достатъчно умен да разбере, че може да се възползва от ненавистта на Спунър — рече Брандън.
— И всичко това за нищо — отбеляза Маргарет с тъжен глас. — Вярно е, че промених завещанието си, но никога не съм променяла сумата пари, които имах намерение да оставя на Хари. Той просто си е въобразил. Това, което е останало от парите на Фулбрук, и честно казано то не е много, остава за болницата. Просто отделих малка сума и за Брандън. И така е правилно. Големите пари развалят младия човек.
Даяна понечи да зададе още един въпрос, но преди да каже каквото и да е, на вратата се появи Колби, отрупан с пакети.
— Какво става тук? — попита той. — Казах ви, че не искам да я изморявате.
— Само й разказвах за случилото се снощи, татко. — Брандън пое няколко пакета от баща си. — Какво има вътре?
— Пелени, употребявана детска седалка за кола от Брайън Макдоналд и някои дреболии, които ще ни трябват за пътуването към Портланд — обясни Колби между другото. Той не свали поглед от Даяна, докато не се доближи до леглото й не взе ръката й. — Как се чувстваш, скъпа?
— Малко неразположена, но иначе чудесно. — Тя го погледна, а в очите й бликаше цялата й любов към него. — Благодарение на теб.
Колби се усмихна.
— Не знам за какво говориш. Ти и сама се справяше. Ти и твоето куче. — Той извади нещо от джоба си и й го показа. — Запазих това като сувенир.
— Какво е това? — Маргарет Фулбрук се намръщи като видя кожената каишка в ръцете на Колби.
— Най-новата техника за контролиране на родилните мъки на амазонките — обясни Колби. — Забелязваш ли отпечатъците от зъби?
— Прилича на кучешки нашийник! — възкликна Маргарет.
— Точно така — обясни Брандън зад нея. — Даяна го държеше между зъбите си, за да не крещи.
— Страхувах се, че Еди ще ме чуе и ще намери входа към скритата пещера — рече Даяна.
— Боже Господи. — Маргарет Фулбрук се усмихна. — Явно Колби няма да е единствената знаменитост в околността, Даяна.
— Тъкмо това винаги съм искала да бъда — промърмори Даяна. — Легенда в днешно време. Но честно ще ви кажа, че ако трябва да го направя отново, първо ще се уверя сто процента, че го правя, както се полага: в болница, с цялата най-модерна медицинска апаратура. С обезболяващи. Много обезболяващи. Съдбата на амазонка не е за мен.