— Не, не е сериозно. Това са просто сънища. Но ще ти кажа нещо, точно в момента имам непреодолим импулс да проникна в една друга малка ниша.
— Наистина ли?
— Наистина — ръката му гореше бедрото й. Той лекичко я щипна. — Всъщност, мисля, че не мога да устоя.
Даяна отвори широко очи.
— Искаш сега да отидеш в пещерата „Окованата жена“?
Смехът му беше тих, дълбок и възбуждащ.
— Не съм казал такова нещо. Просто казах, че искам да изследвам една скрита ниша. — Другата му ръка се плъзна по стомаха й и обгърна издатината между краката й. Той наведе глава и нежно захапа рамото й. — Ще ме пуснеш ли в твоята малка сладка пещера тази нощ?
Даяна премита, когато най-после разбра за какво говори той.
— Честно казано. Колби, не е време за шеги.
— Разкажи ми, мила. — Той хвана ръката й и я насочи към бедрата си. — По-сериозен никога не съм бил през живота си.
Тя сключи пръсти около твърдината на неговата мъжественост и осъзна, че разговорът няма да се състои.
— Мисля, че трябва да поговорим за сънищата си, Колби.
— Няма какво толкова да говорим. И двамата ги сънуваме. Не означават нищо друго, освен че и двамата имаме развинтена фантазия, а това вече го знаем. Затова, да забравим за сънищата и да се заемем с по-належаща работа. — Пръстите му проникнаха в горещото й лоно.
— Опитваш се да смениш темата.
— И успявам. Входът на тази пещера е вече влажен и горещ. — Той положи Даяна на гръб и легна върху нея. — Сладка моя. — Гласът му прозвуча дрезгаво, докато с коляно разтваряше нозете й. — Винаги ме караш да се чувствам така желан. Никой никога не е бил като теб. Никога никой не би могъл да е като теб. Трябва само да те докосна и полудявам.
Даяна въздъхна щом усети възбудата в тялото си. Тя го обгърна с ръце и го притисна към себе си. Ще имат достатъчно време да поговорят за сънищата по-късно. В момента Колби я любеше, а когато той я любеше, нищо друго нямаше значение.
Дълго след това Колби се размърда до Даяна.
— Още ли си будна, скъпа?
— Да. Сега искаш ли да поговорим за сънищата? — Не изглеждаше така разтревожена, както преди. След като прави любов с Колби се беше успокоила от влудяващото чувство за неспокойствие, което сънят провокира в нея.
— Не, искам да поговорим за сватбата.
— О! — Тя не знаеше какво друго да каже. — Предполагам, че няма нещо, което да ни пришпорва.
— Напротив, разбира се, че има. Ти си бременна. От около три седмици. Ще се оженим, колкото се може по-скоро.
— Ние какво? — тя се почувства така сякаш попадаше във водопада „Окованата жена“. Беше приела неизбежния брак, но все още не беше осъзнала, че е реалност. Също както не беше приела реалния факт, че е бременна. Боеше се, че когато бракът станеше факт, и бременността й щеше да стане реалност.
— Може би е по-добре да почакаме, докато си направя тест и сме сигурни, че наистина съм бременна.
— И двамата знаем, че си бременна. Можем да направим теста и тук в града утре, за да сме сигурни. Също утре можем да подадем документи за брак и да проведем официалната церемония в петък.
Даяна се почувства скована и остана без дъх.
— В края на седмицата?
— Искаш ли да поканиш майка си?
— О, Боже, майка ми. Разбира се.
— Аз ще поканя Брандън. Има ли още някой, за когото трябва да помислим?
— Ами, предполагам, че не, но… Колби, не е толкова спешно.
— Успокой се. Аз ще се погрижа за всичко.
— Непрекъснато ми го повтаряш — изхленчи тя.
— Опитай се да ми повярваш. — Той се обърна на една страна и погледите им се срещнаха. — Знаеш ли какъв ти е проблемът?
— Боя се да попитам.
— Все още играеш играта на отричане. Мислиш си, че ако не обръщаш внимание на бременността, тя може и да мине, и хубавият ти спретнат и удобно конструиран живот ще влезе в нормалните си релси. Разочароваш ме, Даяна. Ти си делова жена. Би трябвало да знаеш как да посрещаш фактите. Много добре знаеш, че нищо няма да е същото за теб отново.
— Нито за теб — тутакси отвърна тя на провокацията.
— Мога да се справя.
— Страхотно. Не мога да ти обясня какво облекчение чувствам.
— Даяна?
— Да?
— Ще се получи. Почакай само и гледай.
— Запомни последните си думи. — Тя се обърна към него, тихо простена и се гушна в прегръдката му. — Страх ме е — довери му се Даяна.
— Знам.
Допря устни до рамото му нежно и срамежливо.
— Много се радвам, че си с мен — добави тя едва чуто.
Колби се засмя в тъмнината.
— Поне си признаваш. Беше време, сладка моя амазонке, когато си мислеше, че нямаш нужда от мъж, спомняш ли си?
— Не ми го казвай. — Тя прокара пръсти по гърдите му.
— Ей, не е честно да ме гъделичкаш, когато се наслаждавам на следлюбовната нега. — Той сграбчи пръстите й.